Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Не мога да разбера защо всички искат да си намеря работа! Къде съм я загубила, че да я намеря? И за какво ми е? С толкоз зор завърших средното си образование. Съсипа ми се нервната система. Не стига, че всеки ден трябваше поне за час-два да се вясвам в гимназията, ами то поправителни изпити, матури… Нашите искат да уча висше. Може, но нека си почина няколко години, да си харесам специалност, да избера страна където ще я уча… Сега трябвало да си намеря работа. Не било никак престижно да ме издържа гаджето ми Гошо. – ми вика майка. Що бе? Може човекът да ме издържа, а аз да не съм нещо гламава, че да откажа. Добри пари изкарва. Нашите уж са висшикти, пък двете им заплатите едва хилядарка. Той толкова изкарва на ден. Нямала съм сигурност за бъдещето си с такъв мъж. Много ги убивали. Е, ако го гръмнат – друг ще си намеря. Мутри колкото искаш има и ще има. Какво са се разтревожили нашите напразно.
Мърмориха ми, мърмориха и аз взех, че им се вързах. Купих си един вестник. Записах си няколко телефонни номера, че предлагат работа за млади момичета и започнах да звъня. Първо се оказа, че търсят продавачка в магазин за козметика. Продавачка, продавачка, ама искат да отварям магазина сутрин в 9 часа. А-а-а, не става! Спя до 11 часа. След това попаднах на заведение, което търси келнерка. Ще се пробвам, пък каквото излезе, ама те искат да работя осем часа, а понякога и повече, ако имало клиенти. Кофти! Да не съм луда! Аз осем часа не мога да изкарам никога на едно място, пък и да работя на това отгоре. После едни търсели момиче да зарежда щандовете с продукти в голям магазин на 4 часа дневно. Хубаво! Ама народът го е казал ясно: „Много хубаво не е на хубаво!”. Ще ми плащат ли 350 лв. заплата за цял месец. Че аз толкова харча за една вечер, ако съм сама. Да ходи някоя друга и да им работи. Звъня си аз ей тъй и подробно разпитвам и все не мога да открия подходящата работа за мен. Дори една дама ми предложи да стана придружителка на извънредно заети мъже. Плащала по 50 лв. на клиент. Викам й: „Ти що правиш нелоялна конкуренция на моя Гошо? Той плаща по стотачка на момичетата си от Околовръстното! Да знаеш, че ще му кажа!”
Изморих се и се депресирах от търсенето на работа, затова отидох на дискотека. Слушам си чалгата и се кефя. След полунощ един пиян навлек се натресе да ме кани на танц. Актьор бил. Щял да ме покани следващата седмица на премиера. Не играел главната роля, ама без неговия герой пиесата не струвала. Аз досега в театъра не съм влизала и от любопитство започнах да го разпитвам като каква работа има там за мен, защото аз много искам да работя. Нямам специално образование, но всичко знам и мога. Той ми вика: „Амми-и, хлъц, според мен, за теб ще е най-подходящо, хлъц, да продаваш програми на предсталенията, хлъц!” „И какво представляват тези програми?” – го питам аз. Той ми обяснява, че били едни малки книжки, за които зрителите плащали по 1 лев. „И всички ли си купуват от тези там програми?” – му викам аз, вече силно заинтригувана. „А, не! Я продадеш двайсетина, а не, хлъц. Днес хората нямат пари, хлъц.” –ми отвръща той. „А какво е работното време?” – вече наистина сериозна питам аз. „От 7 часа вечерта до към 9 часа, ама напоследък правим спектаклите без антракт и свършват за час и половина, тъй че в 8.30 часа ще е приключил работния ти ден, хлъц.” „А, колко дена в седмицата трябва да продавам програми?” – се информирам аз. „Ами-и, най-много един път седмично има представление в града. Повечето пътуваме в други градове, хлъц. Мамка му станахме пътуващ театър!” – вика той, а з веднага решавам, че точно такава работа търся. „Малко ще ти плащат.” – предупреждава актьорът, който излезе че не само е красив, но и свестен мъж. „Парите не са проблем за мен. Пачките на Гошо харча аз!” – се усмихвам щастлива аз.
На сутринта като се прибра гаджето ми веднага го изпратих при директора на театъра да ме назначи да продавам програми на представленията. Няма и половин час той се връща и ми вика: „Готово, муцка! Всичко уредих. Първо ми викаше, че нямал свободна бройка, ама като го притиснах – веднага клекна. Ето заповедта за назначение. Още мастилото на печата й не е изсъхнало. Даде ми и цялата си заплата. Току що я бил получил. Взех я и веднага си тръгнах. Нали си доволна, патенце?” Че като се развиках аз: „Глупак с глупак! Аз казах ли ти да биеш човека? Не! Нали? Защо си му взел и парите на това отгоре? Да вървиш и да му ги върнеш барар с лихва 200%! Ще го обезщетиш за стреса, дето си му го докарал! Иначе не искам да ти виждам татуировките!”
Върна ги, а аз вече два пъти продавах програми. Че то не било трудно! А в театъра е много весело. Много си харесвам работата.
Бисера Дживодерова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар