Това е историята на момче, което разказва за живота си след „лъскавия“ абитуриентски бал и за това как се бори със зъби и нокти, но не се прекланя пред трудностите!
Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09
Предисторията
По стечение на обстоятелствата живеех на квартира със съученик,който ми плащаше наема и ми помагаше с храна, дрехи и с уроците. Аз съм полу-сирак и майка ми беше безработна. Двете с баба ми помагаха колкото можеха. На бала отидох със стари дрехи и лепени обувки, а класната ми пое нощувката и куверта за балната вечер. Бях голям късметлия-всички ми помагаха. Но завърших!
Отидоха си класната и съученика, останах сам без нищо. Започнах работа като сервитьор и се разбрах с хазайката да ме изчака за наема. Работех много и извънредно, за да събирам повече бакшиши. След 1 седмица влязох в съседното заведение да разваля пари и от бързина минах през витрината. Не разбрах какво се случи, но бързах да върна рестото на клиентите. Бях се срязал по главата, коляното и ръката. Шефът ми извика бърза помощ и последва голямо шиене.
Прибрах се, а хазайката каза, че в това състояние никой няма да ми плати и да търся пари за наема. На третия ден се върнах на работа -на един крак и една ръка. Едва ходех,н о въпреки това обслужвах клиенти. Сервирах дори супа на шефа.
Дойде време за свалянето на конците-поискаха ми 6лв и аз сам си ги извадих. Прибирам си-пребит като куче, защото болницата беше в другия край на града,а аз ходих пеша. Огромни баири и двете посоки…
Вратата заключена, патронът сменен, а хазяйката стои на балкона и следват думите: “Донеси 45лв., за да си вземеш дрехите! Радвай се,че имаш и тези гащи на дупето си!“.
Ами сега?Да искам заем от шефа?Не!Той плати стъкло от 240лв., а ще ми удържи само 80лв. Не бива да прекалявам с добрината му…
Връщам се в заведението и започвам да работя. В склада има старо диванче, а готвачката ще ми донесе и едно одеало.За храна проблеми нямах-готвачката ми даваше обяд и вечеря, и без друго работех денонощно. Спях отзад, но ставах през нощта, за да помагам, когато се налагаше. След 10 дни затвориха заведението,така и не разбрах защо.
Сега го закъсах вече. Съвсем на улицата останах. Заплатата ми беше 6лв., с удръжките за стъклото. Видях един познат, оплаках му се.Той ме покани на гости да пренощувам. Говорим с майка му и баща му и се оказа, че дори сме роднини, а не сме знаели.Останах в тях повече от 10 дни. Храниха ме, обличаха ме.. и ми намериха работа.
След първия работен ден, на 50 метра от портала на работата срещнах готвачката от заведението. Каза,че ме е мислила как съм и къде съм. Запозна ме с една баба-нейна приятелка. Разказа на жената всичко за мен. Жената ми даде една стая от нейната къща. Жената се грижеше за мен като за собствения си син. Намерих си работа точно до къщата на бабата. Тя ми даде пари на заем за да си взема дрехите от старата квартира и да изкарам първия месец нормално на работата си.
Работех много, изкарвах доста прилична заплата-от процент. На бабата върнах борча си, останах си при нея като квартирант в мазето.След 8 месеца се преместих в самостоятелна гарсониера. След една година имах и приятелка, а след три години – син.
Живея вече в другия край на България. Понякога търся бабата, но отдавна загубих следите й….
Това е моят старт в живота: Помощ от непознати хора!!!
Калин Александров
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар