[Stories] Моята история

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

Преди 11 години слязох от един автобус в центъра на едно село. Никога преди това не бях идвала тук , но съдбата си знае работата. Още от спирката видях училището- бяло, с големи прозорци и дървета в двора. Е, очаквах да е като моето училище , което бях завършила преди пет години, да мирише на много деца и на застоял въздух, но ,уви , не беше така. Още обаче преди да вляза в училището, още преди да съм в двора му, бях заобиколена от деца. Всички ми се усмихваха, докосваха ме и се озовах със свита от десет деца, като всяко беше ме хванало за пръст.
Такава любов не бях усещала- очите им искряха, всяко искаше да бъде най- близо до мен и да ме има само то.Още когато постъпвах на работа ми казаха, че съм по заместване за три месеца и аз си мислех, че не трябва да се привързвам към нищо- обстановка, колеги, деца , но това се оказа невъзможно.
Училището беше необикновено- миришеше на терпентин от четките и боите, от платната и дърворезбите, които създаваха учениците.Още от първи клас децата се учеха да творят красота, а когато завършваха 12 клас, правеха изложби на пана, дърворезби, картини.
Защо Ви пиша всичко това? Защото човек никога не знае как ще се стече животът му и как временните неща са най- трайни. От първия ми учебен ден са минали точно 11 години, но отново ме срещат по този начин вече други деца, а онези, първите, са хора на по двадесет години, хванали здраво живота и останали мои приятели и до днес. Няма как някой от тях да мине през града ми и да не ми се обади- така чувствам, че съм им дала нещо ценно- приятелството си.
А то с пари не се купува.Дори често съм техен фейсбук съветник, защото така най- лесно и бързо се подържа връзка, разбирам за техните тревоги, радости, проблеми и успехи. Защото учителят не само обучава, но и възпитава, съветва, приласкава и живее с живота на своите ученици, въпреки че има и свои деца.
Е, надявам се , да продължавам в същия дух, да ме обичат и да обичам учениците си, защото само така ще им помагам да вземат правилните решения, да бъдат достойни хора и да се превърнат в достойни човеци.

Ива Иванова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

5 comments

  1. Ива Сергиева каза:

    Страхота история, благодаря!

  2. Ива Сергиева каза:

    Страхотна история!

  3. наталия иванова каза:

    бъди много обичана!

  4. petar manov каза:

    Pojelavai Vi uspeh….

  5. Elenka каза:

    kolko godini minaha neusetno!!!:) Pyrviq klas veche porasnali, poeli po pytq si, no nikoga ne zabravili svoq priqtel i uchitel!!! Pozdravleniq za prekrasniq razkaz!pozdravi ot Belogradchik!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *