Автобиографията (съкратено CV на английски, от латинския термин Curriculum Vitae) е основният документ, с който се кандидатства в днешно време за отворена работна позиция. Автобиографията има и определен наложен формат, който варира в отделните държави по вид и структура. В България дълго време се е използвала разказвателната (описателна) автобиография от типа „Роден съм в китно балканско градче, в семейство на работници, завършил съм това училище и т.н.”. В последните двадесетина години се наложи англо-американският формат, който доминира в повечето държави. Откакто България е член на ЕС, закономерно се прие за стандарт европейският образец за CV (Europass), който е базиран на англо-американския формат, с някои дребни различия. В европейската бланка се посочват личните данни, трудовия стаж (в обратен ред, при който последната заемана длъжност се поставя на първо място), образованието и обучението, личните умения и компетенции, както и допълнителна информация.
Придържането към европейския формат е строго препоръчително за всички. Добре е също да не се проявява ненужно творчество и да не се добавят графи, несъществуващи в оригиналната бланка. Прилагането на снимка (портретен формат на всяка цена) е допустимо и дори, препоръчително. Европейския формат на CV можете да свалите тук.
Спазването на определена рамка работи в над 90% от случаите, претеглено на око. Индивидуалните подходи не са за всяка уста лъжица – нито за този, който подготвя лъжицата (автобиографията), нито за този, за когото е подготвена тя (HR специалистите). Именно това е причината за публикуването на тази статия и е повече от гарантирано, че тя ще е полезна на повече хора, отколкото ще е вредна със съветите си.