HR Блог на JobTiger.bg

Според песимиста нещата никога не са толкова лоши, че да не могат да станат по-зле.

Antonio Fogazzaro

Гост-автор: Христо Стоянов

Една тежка за лято тема – младите хора, които след около 5 до 10 години в

Source: sxc.hu

чужбина искат да се върнат и реализират в България. В този материал конкретно става въпрос само за тези, които съзнателно са решили, успели да завършват образование извън България и вече имат реален професионален опит по специалността. Но носталгия или патриотизъм ги връщат в България.
От няколко години най-често покрай Коледните празници има по няколко такива срещи. Отделно са съобщенията в Интернет и телефонните разговори. И почти винаги всичко завършва с ТУКА Е ТАКА. Независимо от финансовата криза, от срива на борсата, от годината, от града, от конкретният човек или фирма. ТУКА Е ТАКА, въпреки някои изключения.
Фактите:
Група млади хора, Англия, в наше време. На база няколко официални и специализирани проучвания за бизнес резултати в България определят 10-те най-успешни компании с подходящ предмет на дейност за тяхното образование и стаж.Опит за кандидатстване през фирмените сайтове. Единични регистрации, но всички без обратна връзка. Опити за комуникация и по телефон.
След няколко месеца – „малко чудо” за един от кандидатите. Обаждане на личният телефон в петък следобяд и покана за първо събеседване в понеделник сутринта. Даже и за България трудно осъществимо за работещ. А от Лондон? Но пък получаваш твърд отговор: „Като не можете в понеделник Вашата кандидатура отпада”.
Друго „малко чудо” за друг кандидат. При извънредно пътуване за България успява да организира среща с евентуален подходящ за него работодател. Кратка среща: „Наистина с това се занимаваме, но не правим нещата както при Вас. Всъщност Вие защо не си стоите там?”
Не знам следващото дали също е „малко чудо” или …..Може би стандартно първо събеседване. Опит на кандидата също да зададе въпроси. Но първо тежки тестове, продължаващи няколко часа. Най-накрая въпросите: „Да уточним конкретни задължения и отговорности, тъй като според мен обявата съдържа доста обща информация. Защо в обявата няма посочено заплащане за длъжността? Защо …… и защо …….. „Момче, ТУКА Е ТАКА”.
Ако сте забелязали в примерите не се коментира разликата в нивата на заплащане. Примерите са за отношение и усещане за мениджмънт.
Знам, че някой ще даде и положителни и оптимистични примери. Но от доста време се опитваме само с една птичка да правим пролет. Белите лястовици в Топ 100 на фирмите в България са ……
Сега е лято. Коледа е далеч, но някой вече прави планове да купува самолетен билет. И все още се колебае дали да е еднопосочен – България. Заради носталгия или заради патриотизъм, заради близките и приятелите, или заради това, че „камъка си тежи на мястото”.
Кога ли ще дойде тази Коледа, на която наистина стават чудеса. За да може нашите деца и близки вече да чуят И ТУКА Е ТАКА, както при вас, ОСТАНИ!!!

П.П. Примерите наистина са от реални кандидати и компании. Част от кандидатите все още проявяват желание за завръщане в България. Част от компаниите все още имат същите фирмени правила и процедури. Част от колегите „Човешки ресурси” все още работят по същия начин.