[Stories] Уроци или размисли

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Мислех си тия дни колко различни неща съм работила, и какво съм научила от тях.

Не е лошо човек да поглежда света от различни гледни точки.

Работата в училище ме научи, че не трябва да разчитаме на учителите да научат децата ни кой знае на какво. Те са зле платени, демотивирани, и в ситуацията, в която са, голямата част от тях се грижат единствено да мине часа, деня, да си изпеят урока, и да си идат. Понякога и да продадат малко козметика от Орифлейм или Ейвън. Институцията училище се опитва да оцелее, като иска пари от родителите за какво ли не.

Малкото свестни, истински учители плуват срещу течението и се мъчат да са полезни за децата въпреки нея и въпреки личните си проблеми. Шапка свалям на тях!

Работата в областта на недвижимите имоти ме научи как широко разпространеното мошеничество в един бранш може да развали имиджа на всички колеги. Хората, като чуят Брокер и се хващат за пищова. И са прави. Но от това пак страдат почтените, компетентните професионалисти.

Научих и колко притеснени и уязвими са хората, които купуват и продават имоти, и колко подкрепа – човешка, им трябва да се справят с този стрес.

Работата в планината ме научи, че има начин да получаваш пари, за да правиш нещо, което ти доставя удоволствие 🙂 И че най-големият кеф  е да покажеш на някой друг радостта от планината и движението. Благодаря на моите работодатели – приятели  за това, и на всички колеги от Дино!

Битките със системата  няма да коментирам тук, че ще напиша трактат, а не това ми е целта.

Сега работя в ресторант. Виждам нещата отвътре и това ме възпитава като клиент 🙂 Моля ви, приятели, когато имате огромни претенции към обслужващите ви хора, помислете и за тях. Не се сърдете, като ви кажат, че кухнята е затворила в 22ч, и винаги оставяйте по нещо на сервитьора/ката, освен ако не са се държали откровено невъзпитано и грубо, тогава за общото благо би било по-добре да работят нещо друго.

Да, аз съм универсален боец. Не ме плаши да се занимавам с най-различна работа.

Най-ценното и важното, обаче, за мен е да работя с нормални, коректни и приятни хора.

Пожелавам го на всеки!

Маня Маняна

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *