Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08
Мислех си тия дни колко различни неща съм работила, и какво съм научила от тях.
Не е лошо човек да поглежда света от различни гледни точки.
Работата в училище ме научи, че не трябва да разчитаме на учителите да научат децата ни кой знае на какво. Те са зле платени, демотивирани, и в ситуацията, в която са, голямата част от тях се грижат единствено да мине часа, деня, да си изпеят урока, и да си идат. Понякога и да продадат малко козметика от Орифлейм или Ейвън. Институцията училище се опитва да оцелее, като иска пари от родителите за какво ли не.
Малкото свестни, истински учители плуват срещу течението и се мъчат да са полезни за децата въпреки нея и въпреки личните си проблеми. Шапка свалям на тях!
Работата в областта на недвижимите имоти ме научи как широко разпространеното мошеничество в един бранш може да развали имиджа на всички колеги. Хората, като чуят Брокер и се хващат за пищова. И са прави. Но от това пак страдат почтените, компетентните професионалисти.
Научих и колко притеснени и уязвими са хората, които купуват и продават имоти, и колко подкрепа – човешка, им трябва да се справят с този стрес.
Работата в планината ме научи, че има начин да получаваш пари, за да правиш нещо, което ти доставя удоволствие 🙂 И че най-големият кеф е да покажеш на някой друг радостта от планината и движението. Благодаря на моите работодатели – приятели за това, и на всички колеги от Дино!
Битките със системата няма да коментирам тук, че ще напиша трактат, а не това ми е целта.
Сега работя в ресторант. Виждам нещата отвътре и това ме възпитава като клиент 🙂 Моля ви, приятели, когато имате огромни претенции към обслужващите ви хора, помислете и за тях. Не се сърдете, като ви кажат, че кухнята е затворила в 22ч, и винаги оставяйте по нещо на сервитьора/ката, освен ако не са се държали откровено невъзпитано и грубо, тогава за общото благо би било по-добре да работят нещо друго.
Да, аз съм универсален боец. Не ме плаши да се занимавам с най-различна работа.
Най-ценното и важното, обаче, за мен е да работя с нормални, коректни и приятни хора.
Пожелавам го на всеки!
Маня Маняна
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар