[Stories] Размисли

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

 

С изричната уговорка, че приемам алкохолните напитки умерено, ще Ви разкажа какво ми се случи:

Днес преди обяд, дългогодишен приятел пристигна в работилницата ми и доволно започна речта си. Аз нали съм възпитан човек, стоя и внимателно го изслушвам. Не ми стига кризата; липсата на работа и постоянната угроза от сметки и наеми, та съм принуден и да се смачкам още, за да не му разваля удоволствието. Той от доста години се е намърдал на службица при белите якички и си говори, все едно е на работа в друг свят:

„Как да ти дам поръчка? Спомняш ли си преди, как я карахте? Идвам при вас, а вие ме черпите с вино. И то в четири – цял час преди края на работното време! Никога няма да просперирате така, приятелю! Нередно е да се пие така…

Истината е, че всъщност другарят ми  по този начин се оправдава, защото отдавна е намерил разни изпаднали хорица, дето работят за фирмата им срещу жалко заплащане. В името на старата дружба обаче, се чувства неудобно от моите несгоди и върти и суче, само и само да не го подкачам за работа. Иначе се познаваме много добре. Ако има изгода, той е готов не в четири след обяд, а дори в четири сутринта да изпие чаша вино.

– Прав си. – говоря на глас, ала вътрешно си мисля:

„Първото вино на нашата планета е направено по тези земи от траките, а после прабългари и славяни също са го почитали. Животът им, добър или лош е бил неразривно свързан  с него, но ето че сега, хиляди години след това епохално откритие, ти ми се явяваш тук и започваш да даваш съвети: Как да се работи; къде да не се пие, а някой ден кой знае – кога да лягам със жена ми? Откъде пък ги научи тези мъдрости, бе? Сигурно от тарикатите, дето се намърдаха в България и сега съвместно с тукашните си подлоги ни пият кръвчицата?” За броени години моят човек бе минал в другия отбор.

Съседите ни по месторабота са все млади момчета, но въпреки това са доста контактни. През час взимат поръчки от някъде и са много добре финансово. Работят здраво, за да си изкарат парите и понякога започват с бирата от обяд. Гледам ги и се питам:

„Какво ли би станало, ако моят загрижен приятел им повтори думите, отправени сутринта към мен?”

После си представям, какво ще му отвърнат и си спомням за младостта. Най вероятният отговор ще бъде:

„Объркал си адреса, друже! Ние не работим за теб.”

Симеон Христов

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *