Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09
Не, не става дума за риене на сняг… а за първата ми реализация на пазара на труда. И по-точно, за благородния ми опит, съвместно с най-добрата ми приятелка, да уплътня коледната ваканция в дванайсети клас и да позакърпя фонд „Подаръци“. Поради крехката ни възраст и обстоятелството, че трудовият ни стаж се представяше нагледно с хоризонтална чертичка, пред нас се откриваше обещаващата перспектива… да разнасяме листовки по пощите.
Ето как протече операцията:
Ден 1-ви: Слатина. Нарамили претъпканите раници и преизпълнени с младежки ентусиазъм, бодро обхождаме панелка след панелка. Работата ни спори – повечето входове дори не се заключват и до края на деня вече сме покрили завиден участък от картата, а раниците значително са олекнали. Вече предвкусваме лесна победа и даже предсрочно приключване на задачата.
Ден 2-ри: Редута. Окрилени от успеха, още по-бодро се отправяме по криволичещите улички. Срещаме обаче две непредвидени препятствия: първо, пейзажът тук се доминира от къщите от едно време, на някои от които подозрително липсват пощенски кутии или пък са артистично разположени на най-неочаквани места; и второ, цяла нощ обилно е валял мечтаният пухкав, предколеден сняг, и твърде често се налага да проправяме пъртини, за да достигнем заветната цел. В резултат на което още по обяд сме запъхтени и подгизнали, без да можем да с похвалим с особен напредък. Налага се стратегическа почивка за преобличане и (срам не срам) нахлузване на гумените ботуши, след което със свежи сили подновяваме борбата.
Ден 3-ти: пак Редута. Вече по-подготвени и със самочувствието на ветерани в занаята атакуваме оставащите преспи. За разнообразие попадаме на прясно построени – и здраво заключени – блокчета. Бързо ни става ясно, че ще трябва да впрегнем цялото си въображение, за да си осигурим достъп до зорко пазените пощи. Оказва се, че „рекламна брошура“ е мръсна дума и не дай си боже да позвъниш с намерението да задръстиш кутиите на хората с подобни боклуци. Обзети от справедливо възмущение граждани, чийто покой безогледно и безвъзвратно сме нарушили, слизат лично да се уверят, че няма да пъхнем дори носа си в драгоценния им вход.
Ден 4-и: Гео Милев. Вчерашните премеждия са ни научили да отклоняваме всякакви въпроси относно обекта на дейността си с уклончивото „Носим пощата“. В опит да наваксаме изгубеното време, изпробваме за кратко класическата стратегия „Разделяй и владей“. Оказва се обаче, че самотното разнасяне на листовки не е двойно по-бързо… само двойно по-скучно. А и зачестилото удряне на камък далеч не подклажда трудовия ни ентусиазъм. Подпъхването на брошурите по всевъзможни пролуки по вратите поначало е заклеймено от работодателя като проява на непоправим непрофесионализъм… но скоро прибягваме и до него в отчаян опит да се придвижим напред по картата.
Ден 5-и: Яворов. Схванатите ни гърбове честичко напомнят за себе си, подбитите ни крака гневно заплашват със стачка, а пръстите ни отдавна са в състояние на безчувствено вкочанясване (бързо се наложи извода, че ръкавиците ненужно забавят и затрудняват боравенето със залепнали листчета гланцирана хартия). На всичкото отгоре в края на деня болезнено осъзнаваме, че броят на работните ни часове е нараснал подозрително, а обемът на свършената работа далеч не изглежда пропорционален… И за да не ни обвинят, че сме си „надписвали“ часове и да ни откажат заслуженото с пот възнаграждение, решаваме да се отчетем и официално да обявим мисията за изпълнена. А помежду си се уговаряме на другата сутрин „неофициално“ да отделим още час-два-три, за да обходим оставащия участък. Кой казва, че младото поколение не работело добросъвестно?
Ден 6-и (Бъдни вечер!): Къде каквото е останало. Естествено, операцията не се развива по план: листовките изненадващо свършват, преди да сме покрили последните няколко улици, и облекчението ни от края на одисеята е примесено с известни угризения… но вече е късно да се върнем за още листовки. Така че, с чувство за (почти) изпълнен дълг, най-сетне се залавяме с една далеч по-приятна обиколка – за коледни подаръци.
Десислава Недкова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар