Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Вчера бях в много лигаво настроение и в обедната почивка с колегите се хилим и се заливаме от смях до сълзи.
Тръгваме да се прибираме и аз вече се старая да съм сериозна, но в асансьора при нас се качва един от изпълнителните директори.
При което на мен без никакъв повод ми става смешно (от лиготия) и си мисля: само да изкарам до нашия етаж без да се засмея…
В това време колегата ме вижда, че ме напушва смях и ми прави някакви физиономии.
Аз вече не издържам и изцвилвам истерично зад гърба на директора и си умирам от хилеж, и от срам същевременно.
Изстрелях се от асансьора, а човека сигурно си е помислил, че рева, защото изглеждал много притеснен казаха колегите (притеснен да няма душевно болни във фирмата)
После цял ден ме беше срам от себе си как може да съм такава лиготия, ама какво да направя – напрежението ми така избива явно…
ambra_17@mail.bg
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Пълни подробности за юбилейния конкурс!
Ми то доста тъпичко това като за история…
Ако не друго е смешно. 🙂