Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Аз съм преподавател, но в свободното си време много често се занимавам с устен и писмен превод. От дълги години превеждам за Дом «Гаврош» – сдружение за бездомни деца, което е едновременно приют, дневен и ресурсен център с много ценен опит и експертност в трудната област, в която работи.
Преди 5-6 години бях наета да превеждам на обучителен семинар в Карин дом – подобна на Гаврош неправителствена организация, която се занимава с грижи за деца с увреждания като церебрална парализа, аутизъм и др. Карин дом обслужва цяла Североизточна България и винаги съм се възхищавала на целия екип, който всеотдайно раздава грижи и обич на дечицата в дома.
Обучителният семинар беше за аутизма – как се появява, проявява и възможните начини за лечението му. Лекторът беше млад специалист от подобно училище в Уелс, който сутрин провеждаше кратки индивидуални сесии с деца с аутизъм.
Освен впечатленията от интересния холивудски шедьовър «Рейнман» с неподражаемия Дъстин Хофман в ролята на човек на средна възраст с аутизъм, нямах кой-знае какви познания за това заболяване. Учудването ми беше голямо, когато, превеждайки, научих за хипотези на учени и специалисти за възможната връзка между определен вид ваксини при бебетата и отключване на аутизъм по-късно.
Всяка сутрин в продължение на десетина дни плътно превеждах на младия специалист и станах неволен свидетел на покъртителни случаи и впечатляващи истории на малки и големи деца, които сякаш бяха извън нашия свят. Имаше такива, които щом видеха младия усмихнат човек, веднага се хвърляха да го прегръщат или да сядат в скута му, изпълнени с неосъзнато доверие и обич; други, които се успокояваха и променяха взора си при допира на специално подбрани предмети или внимателно поднесена музика.
Неизбежно по време на тези сеанси бях с насълзени очи. Докато превеждах внимателно всички обяснения на специалиста, постоянно усещах буцата, заседнала в гърлото ми. Преглъщах и се усмихвах, за да изглеждам уверена и спокойна, докато в ума ми постоянно прескачаха мисли за тези малки ангелчета, които съдбата жестоко е наказала без вина.
Аз имам малка дъщеря. Отглеждам я сама и зная как тя е най-големият ми дар от Бога! Много се радвам, когато мои приятели и познати родят дете и винаги се заглеждам по младите майки с новородени или щъкащи в Морската градина сладурчета. Никога няма да забравя искрата в очите на този млад специалист по образоване на деца-аутисти. Той просто искаше да ги върне на родителите им такива, каквито те са ги виждали в мечтите и най-съкровените си родителски въжделения. Никога друг път не съм била свидетел на нещо толкова човешко и истинско.
Юлияна Тодорова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Пълни подробности за юбилейния конкурс!
Вашият коментар