[Stories] На ученика с любов

Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Н – Невероятни, дръзки и обичани,
А – аз искам от сърце да ви прегърна.
У – Ученици мои, вчерашни и днешни,
Ч – час след час, всеки ден
Е – е озарен от радостта ми
Н – на всички ви искрица знание
И – и доброта да подаря.
К – Като пясък изтичат годините,
А – а вие все моите деца си оставате.

С – С цялата си, изпълнена с
Л – любов душа, ви пожелавам
Ю – юношеска младост и
Б – благословена зрялост!
О – Отстоявайте себе си и
В – винаги носете България в сърцата си!

Една латинска мъдрост гласи, че когото боговете мразят го правят учител. Явно безсмъртните ме недолюбват, защото това е съдбата ми. Баща ми беше учител, учителка е била и моята свекърва. Куклите от моето детство бяха ученичките ми, а балконът беше моята дъска. И до днес, споменът за моята начална учителка Роза Манолова и учителката ми по литература Пенка Андреева, пазя като най-скъпа реликва в най-дълбокото на сърцето си.
Особена магия има в професията ни. Независимо, че възрожденското „Даскале“ днес звучи пренебрежително. Напук на непрестанните проблеми, учителят оцелява, защото огънят на предизвикателството, запален веднъж в сърцето му, не може да угасне. Защото, ако поне веднъж си усетил погледите на цял клас деца, изпълнени с любопитсво и доброта, оставаш при тях. Защото, ако си преживял петнадесетия ден на септември, отрупан с цветя, ако поне веднъж „твоите“ вече пораснали деца са скандирали името ти на своя бал, оставаш учител завинаги.
Учениците ми – послушни и своенравни, умни и безотговорни, нахални и до болка искрени…
По пътеката на моето вчера се връщам назад във времето. За да дам в слово късче любов на всички ви.
Затварям очи и пред мен оживява моят IV- ти А, от първия ми випуск. След един шумен час, с ненаписани домашни, с безразсъдството на младостта си, заплашвам, че ще поискам, като класен ръководител, друг клас. Междучасието измива учителското ми възмущение. На следващия час на катедрата ме чака писмо. Почти любовно. С 32 подписа и молба за извинение. На целия ІV-ти А.
„Изпитвам свещен ужас пред излишните думи“ – казва Зола. Наистина, понякога е достатъчна една червена роза с картичка, чието съдържание приемам като най-истинска оценка – „Благодаря, че Ви познавах“. Моят Петър от Х1-ти клас, чието присъствие в час още топли душата ми.
Моите ученици! Те имат различни имена, но са еднакво скъпи и незабравими. Едно голямо благодаря на Андрей, с когото по комшийски, на път към къщи, си говорехме, като равни, за вечните въпроси на живота! Благодаря на моята Мариана, чиято песен за мен ме направи най-щастливата „класна“ на света! Благодаря на всички онези малки и големи мои ученици, които в сватбения ми ден предизвикаха изумлението на околните с толкова много цветя, а мен направиха още по-щастлива! Благодаря на Ралица, която съдбата ми изпрати в родилния дом и за трогателните й грижи за мен и за моя Лъчезар.
Талмуда казва: „Много съм научил от своите учители, още повече – от своите другари, но най-много от своите ученици“.
Ученико мой!
Благодаря ти за доверието и обичта, за топлотата и незабравата. Ти ме убеди да остана добра, защото „упоритата добрина побеждава и най-лошото сърце“.
Ти потвърди на дело думите на Айнщайн, че „въображението е по-важно от знанието“.
Със своята любознателност ти провокира и у мен постоянна неудовлетвореност надуха.
С теб заедно се убедихме, че „няма по-хубави приказки от ония, които предлага самият живот“.
С теб се научих да мечтая за нови и нови неща, защото „винаги са нужни няколко мечти за попълване на щастието“.
На моите ученици с много любов се опитвам да откривам вратата на науката и да внушавам изкуство. На моите ученици с любов се стремя да дарявам майчинска обич и доброта. На моите ученици с любов подарявам частица от себе си и ставам все по-богата с тяхната обич, все по-силна с очакванията им и все по-уверена с надеждите за бъдещето ни – нашето, общото, тук, в България!

Албена Цветкова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Пълни подробности за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *