Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Здравейте!
Казвам се … и съм на 22 години,от град Русе.Като се замисля,има много смешни истории и случки,докато съм работила.Сещам се за една(за която още се шегуват с мен : ).Работих в Несебър и имах страшно много работа-имах четири маси-една с българи,една с руснаци,една англичани и една с германци(седнаха по едно и също време).А самото заведение беше голямо,а аз бях единствената сервитьорка на смяна.В един момент всички поръчки бяха готови.И както се сещате,сервирам на четирите езика.Но понякога в главата на човек става каша,когато оплете езиците.И в крайна сметка,аз дори не се бях усетила,когато съм казала на руснаците „Запавядайтии”.Хаха много смешно ми става още като се сетя,а и продължават да се шегуват с мен за това.Но това ми навява само хубави спомени от там и ме кара искрено да се смея.Точно на същото работно място имах много шантави преживявания-за една седмица се сдобих с рускиня,мъж и един малчуган на 2-3 годишна възраст.Ще Ви разкажа-първо с рускинята-седнаха две рускини и си поръчаха най-скъпите неща в менюто,при което ме извикаха,че нямали пари да си платят и щели да отидат до хотела си в Слънчев бряг да вземат пари и щели да се върнат,но аз естествено не се съгласих и си имах една руска приятелка близо 5 часа.С мъжът също беше интересна ситуацията-дойдоха през деня едно семейство сърби-жена,мъж и трите им деца.Поръчаха си те,но за мой късмет нямаха достатъчно пари и познайте какво направи жената-остави ми мъжа си.И вечерта дойде да си го вземе и ми даде парите.А с момченцето-то само ми се предложи хаха-дойде при мене и ми каза ;”ако ме пуснеш да се возя на кончето,ще ти стана момченце”,и аз го питах :”и ти ще ми се продадеш за едно левче”,и то каза „Да!”- и така си имах помощник няколко часа.Историите са толкова много,че чак се чудя коя да напиша,но ще завърша с една,която има отражение до сега.Шефката ми беше барманка в последните две седмици от сезона.Един ден сядат при мен семейство възрастни англичани.Поръчват си английски чай естествено и бира.Отивам да си взема поръчката от бара и отивам да я сервирам,при което тъкмо да сервирам чая и чинийката отгоре му се пръсва на сол в краката на клиента.След което се изчервих,защото това беше първото нещо,което чупя( за моят достатъчен опит-четири лета таман) и се върнах за нов чай с нова чинийка,като предупредих шефката,че въпросната чинийка не става за въпросната чаша.Но след малко спорене,аз пак се запътих да сервирам прословутия чай с легендарната чинийка и какво стана познайте-пак се счупи,но този път преди да изляза на терасата.Последва и трети дубъл-но този път се счупи вътре в заведението,не съм сигурна дали имаше и четвърти,но накрая шефката се съгласи с мен и ми даде аз да си избера чинийка.В крайна сметка се запознахме с Джейн и Питър благодарение на „чинийките” и станахме големи приятели-те идваха миналата година на гости при мен,пишем си писма всяка седмица и си пращаме колети по празниците и рождените дни.
Мариела Бобокова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
>Пълни подробности за юбилейния конкурс!
Вашият коментар