Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08
Случи се по времето, когато в София отваряха врати големите хипермаркети. В един пролетен ден, две жени – рекламни агенти посетиха ателието ни и предложиха поименни членски пропуски за целия персонал.
– „Прекрасно, дами! – отвърнах ентусиазирано. И без това, до края на деня не ми се очертаваха други задължения. Написах данните на тримата ми колеги, после и своите и се сдобих с така ценните за времето си, абонаментни карти. Докато чаках моите хора, се отбих в близкия магазин и заформих подходящо посрещане. – Как е момчета? – приветствах тържествено съратниците си, след което вдигнах тост за новите ни придобивки: – Ще пазаруваме на воля, юнаци! Дори имаме специални документи!”
Огорчение и тъга завладяха момчетата щом обявих, че им удържам по петдесет лева от заплатите: – „Толкова платих за картите – обясних спокойно и добавих: – Само за месец, всеки от нас ще изплати вложеното, а после ще се опие от ежедневните намаления…”
– Изглежда тези жени са опили теб, приятелю! – неловко отвърна един от колегите. – Вчера, подобни агенти са ходили в работата на сестра ми и са раздавали картите безплатно…
– Какво! – изобразих недоумение, но не можах за дълго да удържа смеха си.
Симеон Христов
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар