Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Здравейте,
Искам да Ви разкажа една история за завръщането ми в България, след дълъг престои в чужбина.
Всичко започна от заминаването ми на студентска бригада във Великобритания. Работих там няколко месеца, след това се върнах в родната ми страна – България. Минаха пет месеца и пак отидох там, изкарвах добри пари, но много от приятелите, които намерих извън граница, решиха да си дойдат. И така след четири години в чужбина трябваше да избирам да се завърна в родината си, да завърша висшето си образование и професионално да се реализирам или да остана да живея и да работя в Англия за постоянно. Надделяха чувствата(предимно носталгията) над разума и заложих на първото …
След като си дойдох в България се сблъсках с реалното положение в нашата страна: професионалната реализация не зависи толкова от образованието, качествата и уменията, които притежаваш, колкото от съдействието на някой вътрешен човек в съответната фирма или институция. Разбрах че, ако си добър и честен, не можеш да оцелееш в България – няма колегиалност на работното място, не се зачита трудовия стаж извън граница, не се обръща внимание на степента на образование, няма привилегии за младите кадърни хора. Преди да започна работа се явих на няколко интервюта, на които сред изобилието от въпроси се повтаряше един всеки път: „ Защо се завърнахте в България?“ и до днес не мога да си отговоря на този въпрос.
И аз като млад човек не мога да приема сегашната напрегната и финансово нестабилна среда в нашата страна, опитвам да се издигна професионално, но не се получава, затова отново си мисля да замина в чужбина и да не се връщам вече тук. И вероятно това ще направя.
Красимира Иванова – гр. София
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Пълни подробности за юбилейния конкурс!
Абсолютно подкрепям мнението на Заро! Не съм от България, но тук завърших образованието си и успях да поработя малко. Нито една от работите си не съм намирала с връзки, а напротив – с хъс и усилия. Но не само от личен пример говоря – като човек, отговарящ за процесите по подбора в различни компании, мога да кажа отговорно, че спазваме добрите практики. Поне в тези места, където имах удоволствието да поработя.
Аз съм съгласен с автора на историята, и е много прав,ако е толкова цветущо положението в страната,защо масово напускат BG и млади, и стари.
Всеки си има право на свое мнение и всеки има право да го изкаже. Включително и тук.
И все пак – може ли да подкрепите мнението си със статистика за напусналите в последните Х години, това сравнено с друг период и друга държава. За да кажем масово напускат…
Ако гледате немски телевизии – там също имат предавания за напусналите Германия в търсене на по-добро настояще.
Каква е идеята? Такива хора има и е нормално. Но никога не можем да обобщим нещата, без да познаваме отделните случаи и защо те са се случили.
После нека погледнем връщащите се. Защо се връщат? Отново не може да се направи обобщение, ако държим да сме сериозни…
Не съм съгласна със статията. Аз също се върнах и имах трудности да се ориентирам къде да работя, не заради нещо друго, а просто защото не познавах пазара и добрите компаниите. Да, имаше компании, които се отнесоха непрофесионално към мен, но за мен това са компании с които не си заслужава да се занимавам. Намерих си компания, която оцени образованието ми и ме нае заради квалификациите ми, а не заради връзки или нещо подобно. Така че, стига човек да иска и да положи усилия може да си намери добра компания и позиция. Това важи и за компаниите в САЩ и Англия, където също съм работила и където също имаше неприятно отношение от доста компании. За мен лично статията показва за пореден път че когато българите сме навън сме ок с проблемите и трудностите, но когато се върнем изведнъж очакваме тук всичко да е подредено и да ни чакат с отворени ръце. В България всичко е както навън – има добри компании, има лоши компании, има хора с връзки и такива с умения, но без връзки. Разликата е, че навън хората не мрънкат за това колко лоши са компаниите или колко лоша е държавата, а го приемат за нормална част от процеса за намиране на работа и продължават напред.
…. дори, да е по-трудно понякога, всичко е постижимо!