След „Мотивацията …” продължавам със следваща любима тема „Екип”.
Ще ви върна към „Как се създава успешен екип” на Тимур, защото е много добър поглед към практиката.
Според него: „ Успешен екип се създава за постигане на конкретна цел… Изискват се три неща:
1. Правилно дефинирана цел, лимитирана във времето.
2. Правилен подбор на участниците в екипа – всеки да носи в себе си част от решението.
3. Стресова ситуация.
Ако целта не може да се промени, сменя се съставът на екипа. Ако съставът е фиксиран и искаме да ги накараме да се сработят, подбира се друга цел. Но, така или иначе, гореизброените три условия трябва да са изпълнени.”
Да започнем от самото начало и проверим в тълковен речник – „ЕКИП – Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа”. На пръв поглед познато, но според мен има и какво да се коментира.
Акценти:
1. Различни специалисти: ясно на всички като терминология.
• Проблем е оценката – от какви специалисти имаме нужда и кой какъв специалист е.
• Теоретически нещата са ясни, но много често в екипа влиза „каквото има”.
• И вече, след като на практика сме притиснати от неизпълнението на целта, тогава се правят промени в състава на екипа. Всичко – за сметка на срока на изпълнение.
2. Натоварени временно: това според мен е изненадата, нещо на което не обръщаме достатъчно внимание.
• Еднакъв смисъл ли влагаме в „екип за конкретен проект” и „екипа на отдел …”
• Или просто „екип” си е много удобен шаблон?
• Колко от нас свързваме ЕКИП с ВРЕМЕННО? Нали екипът се гради трудно, продължително, с много усилия и „мениджърска” дейност трябва да изграждаме, сплотяваме и задържаме екипа?
3. Бих могъл да продължа с разсъждения и на тема „Екипни роли” и т.н. Предпочитам да завърша с два въпроса към вас от класиката, по темата „екип”:
• относно популярното изискване в обява за работа – „умение за работа в екип”;
• относно популярен текст в автобиография / СV – „притежавам умения за работа в екип”.
• предлагам моя кратък отговор на тях – „Каквото повикало, такава се и обадило”.
А иначе очаквам да се обадите с коментари и мнения …
Гост-автор:
Христо Стоянов
Вашият коментар