Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Току що завършила бакалавър, пълна с надежда, сила и вяра, заредена с енергия, кандидатствам за първата си работа, вече като вишистка. Отивам на интервю и работодателят тактично ми заявява „ Всичко е ОК, но търсим човек с опит ”…. Макар, че този резултат ми беше ясен още от самото начало, въпреки, че не пишеше в обявата, поканата за интервю беше ми дала надежда …
След известно време кандидатствам по друга обява, до голяма степен неотговаряща на моята специалност, но си казвам „ Все от някъде трябва да се започне ”. Още на следващия ден ми звънят за интервю и ми съобщават място за интервюто – БИРАРИЯ с едно странно именце.
– А, бирария – викам си аз наум…. И един мил женски глас ми обяснява , че не разполага с ключовете на магазина към момента.
Съгласявам се аз да отида, с една голяма учудена физиономия.
И идва денят!… Всъщност оттук започва и историята…
Отивам на въпросната бирария и служителите там ми заявяват, че няма ток! Прекрасен старт…. Звъни въпросното лице и ме кани този път на кафе, за да проведем интервюто. И с хиляда трудности се срещаме с милата дама.
След едночасово препитване си тръгвам от кафенето. Малко по-късно ми звъни и ми съобщава, че точният човек съм аз. А аз пощурявам от щастие. Ех, естествено още незнаех какво ме очаква…..
Още следващата седмица бях изпратена в друг град на обучение. Като първоначално обещанията бяха много големи, но впоследствие всичко излезе на бял свят.
Оказа се, че всичките разходи за път и храна всеки ден, коиот ги правя за обучението си, са за моя сметка…. Много се чудех дали да продължа, след като научих това… Но си казах „ В тази криза, друга работа….кой изгубил, та аз да намеря ” и реших да изтрая още малко.
След обучението нещата се влошиха още по-вече. Върнах се в моето малко градче и продължих да се мъча да работя сама в магазинчето. А между другото работата беше в областта на телекомуникациите, нещо, което забравих да спомена до тук.
Всеки божи ден имейлите и телефоните не спираха – „ Защо има толкова малко продажби?”, „ Ти какво правиш там? ”, „ Ама ти оферираш ли клиентите за нашите услуги? ”, „ Ти работиш ли, или само се топлиш пред печката? ”…. И хиляди подобни въпроси, които ме побъркваха….
Бях претърсила всички вестници и сайтове за нова работа. Настроението ми беше доста под нулата. Една сутрин отварям си магазина, мислейки как ще изтърпя поредния тормоз, и в 08:15 се звъни на служебния
– „ В офиса ли си? Идваме за ревизия. ”
Обаче аз не подозирам нищо. Идват главните от големия град и ми заявяват, че магазина се закрива и аз съм освободена от работа.
Като гръм от ясно небе!
Не, че ми беше любимата работа, но не можеха ли, поне да ме предупредят от предния ден???
Чак после се усетих, че това било ясно от самото начало. Че те са ме избрали точно поради факта, че нямам опит и ще могат да си играят с мен, както искат. Що се отнася до заплатата – една смешна сума, която въобще не съответства на обещанията.
Та това е първата ми крачка в пазара на труда…..първото ми голямо разочарование!
Тензиле Ахмед
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Вашият коментар