HR Блог на JobTiger.bg

Осемнадесет години бях банкер, специалист по кредитирането на хотели.  Обичах си работата и, без излишна скромност, я вършех добре.  Много хора навярно мислят, че банкерския труд е само бюрокрация – финансови анализи, документи, виртуозен Ексел и преговори.  Нищо подобно – добрия кредитен експерт непрекъснато трябва да се среща с клиентите си, да следи бизнеса им и да знае какво се случва на полето (в моя случай из курортите и туристическите градове).

Та, на един 9 декември осъмваме във Велико Търново, старата болярска столица, където предния ден сме подписвали договори, правили сме ипотеки и сме се срещали с хотелиери.  Люта зима, сняг до  коленете. Нощували сме в един от най-добрите семейни хотели в града – наш заемател. Закусваме кротко в големия, луксозен ресторант на хотела – гранитогрес, бели покривки, кристални абажури, изпипан бар-плот, голяма открита тераса с бял гипсов парапет в гръцки стил, в момента покрита с дълбок сняг (това е важна подробност) – абе прясно реновиран с пари от заема. На съседната маса три студентчета си допиват от снощния празник, вече минали веселата фаза и потънали дълбоко в пиянската. Внезапно вратата на ресторанта се отваря с трясък и през залата по диагонал притичва добре угоено прасе. „Абе, копеле, аз ли съм много фиркан, или току-що от тука мина истинска свиня!” казва едното студентче на колегата си, а очите му в диаметър като дъното на бутилка водка.

Докато се окопитим, връхлитат трима мъже с огромни, голи в ръцете ножове, съпровождани от Иван, собственика на хотела. Избутват прасето на терасата и белия сняг се обагря в червената му кръв (лирическо отклонение). Иван влиза, бърше потно чело и на път за кухнята свива рамене „Коледа наближава, бе, имам резервации за 100 човека!”  Така де, как се връща кредит без да правиш жертви. Понякога и в буквалния смисъл.