HR Блог на JobTiger.bg

Професионалното ми развитие …. след три годишен трудов опит.

В началото беше доста объркващо или както често обичам да казвам – толкова много неща не знаеш, че даже не можеш да го осъзнаеш.

Запознавам се с толкова много хора, че не успявам да запомня всички имена, които чух. Наоколо е пълен хаос, или поне на мен така ми се струва, въпреки това всички се усмихват, опитват се да покажат колко много ме харесват, но нещо ме спира да им се доверя напълно….. И така дните започват да минават все по – бързо, времето не достига (най – вероятно защото отделям прекалено много минути на несъществени неща), въпреки това съм щастлива – погледът ми блести вечер, само при мисълта за нещата, които успях да довърша днес. Попивам всяка нова информация като малко дете приказката си за лека нощ.

Наближава момента, в който ще разбера дали ще остана на постоянен договор или ще се разделим. Да, да гласуват ми доверието, което трябва да оправдая – вече имам безсрочен договор за работа. Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Минава почти година, а аз като се обърна назад ……. се усмихвам. Усмихвам се, защото започвам да осъзнавам, че нещата не са такива, каквито съм очаквала, усмихвам се, за всички комични ситуации в които съм попадала за това време, в стремежа си да действам правилно и отговорно, усмихвам се заради всички житейски уроци, които успях да науча. В началото бях търпелива и уязвима, бях като малко дете, наивна и напълно отдадена. Оказа се обаче, че средата или обстоятелствата са започнали малко да ме променят……дали тази промяна е неизбежна?!

Три години по – късно се изненадвам от себе си – за толкова случки, действия, резултати вече даже не се и замислям. Да, аз – тази, която по цяла вечер разсъждаваше върху репликата на някой, или неговите действия, и ми трябваше седмица, за да превъзмогна вътрешните си страхове, след малко спречкване с някой колега и да продължа напред. Усещам се все по – силна, защото сега мога да кажа – ето аз научих толкова много неща и продължавам да се уча всеки ден.

Работим, за да живеем или живеем, за да работим?! Това е въпроса! Отговорът за мен е – живея, за да работя, защото работата ми носи вътрешно удовлетворение, чувствам се полезна и разбира се най – важното – тази работа ми харесва…..