Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06
Здравейте!Искам да ви разкажа една история,свързана с работата ми.Не е забавна,но не всичко е забавление все пак….
Работех във хлебозавод и разнасях хляб,закуски,сладки,солети и други през нощта из селата около нашия град.Една нощ,в най-големия сняг закъсахме.Снегът беше до огледалата на МАН-а(камиона).Останахме там да чакаме чудото…Загасихме двигателя и стана много студено.Стояхме и мръзнахме,бяхме гладни,а няма как да отидем отзад и да вземем нещо за ядене.Безумие-2 700 хляба,400 закуски,торти,пасти,200 пакета солети,а ние стоим гладни….Нямаме обхват да се обадим по телефона да пратят трактор да ни дърпа…Когато закъсняхме със заявките,магазинерите се обадили и така се разбрало,че сме закъсали.Тръгнал трактор да ни търси,но за късмет-и той закъсал по пътя….След много часове тръгнахме пеша към близко село.Отидохме и се обадихме по телефона.Прибрахме се трудно,защото пътищата бяха затворени…Отидохме в хлебозавода…загубили сме ключа на камиона!…След 3 дни прибраха камиона,но ключ няма!Тъй като е нов от Германия,обадихме се в сервиза там.Щеше да се отвори след 1 месец…След 20 дни един човек дойде на портала на завода и донесе ключа.Беше козарина на селото и като се стопил снега,намерил ключа 🙂
Десислава Христова Димитрова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
добро!:)
Сега ми изглежда забавно, поред зима надали е било точно така …