Калин от малък мечтаеше да стане летец. Баща му бе дългогодишен пилот, един от асовете в Българската авиация. Около него витаеше ореол, свързан с екзотични пътешествия, красиви жени, скъпи цигари и марково уиски. Когато тръгваше за полет, всички съседки тайно надничаха да го видят, стегнат в елегантна униформа, с куфарче в ръка. След всяко завръщане носеше на Калин чудесни играчки, каквито нямаха другите деца в квартала.
Проваляйки се с гръм и трясък на изпитите за летец в Долна Митрополия, Калин реши да се яви на конкурс за стюард. Изпитите се оказаха тежки, кандидатите стотици, но той успя да се класира, ползвайки се от специална квота за деца на служители. Обучението се оказа вълнуващо и интересно, а в новосформираната група от бъдещи бордни домакини всички до един бяха големи симпатяги. Курсовете завършиха неусетно, настъпи суетене при получаване на летателните документи и взимането на проба за нови униформи. Предстоеше първи тренировъчен полет с инструктор и проверяващ от летателна Дирекция. На Калин по жребий му се бе паднал полет до Лондон. От вълнение не можа да заспи. Цяла нощ си преговаря наум точките по трасето, които трябваше да съобщи на пътниците, мислено си представяше как героично помага на стресирана блондинка и впечатлява проверяващия инструктор с виртуозен сървиз в бизнес класата.
Сутринта, изпънат като струна, гладко обръснат със светещи от лъскане обувки се представи на екипажа. Отношението им към него бе резервирано и хладно. ”Поредния връзкар” си мислеха повечето от тях. Калин усети, че му се гади. Вътрешното напрежение го изгаряше. Качвайки се на борда, постепенно се отпусна и започна да изпълнява указанията на старшата стюардеса.
Самолетът излетя на време. Веднага след като набра височина и указателните табели изгаснаха, той с ужас забеляза, как от първокласния салон един пътник се надига и с напрегнато лице се отправя директно към него. Бъдещият стюард се смрази за секунда:
„ – Ами сега, ако имаше някакъв пожар или припаднал пътник на борда, какво щеше да прави?”
Пътникът бе едър африканец, облечен елегантно със скъп костюм, и златен Ролекс на ръката. Той се доближи и прошепна въпросително:
– Дебюси?
„О, боже какъв Дебюси?” помисли си разтревожен Калин. На борда имаше една единствена служебна касетка с инструментална музика, която се пускаше по уредбата само по време на рулиране.
– No, I am very sorry, sir. There is not Дебюси on board!/ Съжалявам господине, няма Дебюси на борда/.
– No Дебюси on board???? – очите на пътника се разшириха и той възмутен започна да ръкомаха. Калин усети как върху челото му избиват ситни ледени капчици. Изобщо не знаеше какво да обясни на този взискателен ексцентричен господин. В този момент на помощ се появи старшата стюардеса и с елегантен жест посочи на втрещения бизнесмен пилотската кабина, до която се намираше тоалетното помещение.
– Калине , запомни моето момче, дабъл ю/W/ си/C/ – WC е клозет. – Ето, че твоето обучение по време на полет вече започна – усмихна се тя.
Диана Вълчева
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Вашият коментар