Когнитивните отклонения представляват нарушение, в начина, по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения, като систематизирането им е базирано на емпирични данни. В рубриката „HR Речник“ ще разгледаме накратко някои от най-разпространените отклонения, тъй като те често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, в частност на служителите във всяка фирма.
Отклонение „нулев риск”
Това когнитивно отклонение описва случаите, при които индивидите ценят по-високо пълното елиминиране на даден риск, дори той да е бил минимален, пред по-значимото, но не пълно намаляване на риска. За да стане по-ясна тази дефиниция, нека цитираме точен пример за отклонение „нулев риск”. Американската агенция за опазване на околната среда е издала такава разпоредба, която задължава промишлени предприятия да почистят депата си за отпадъци до абсолютно чисто и незамърсено състояние. Вместо това щеше да е по-ефективно да се осигури 95% почистване на всички депа. В настоящия момент, докато се ликвидират определени депа, други стоят абсолютно замърсени и безкрайно опасни, вместо синхронно навсякъде да се сведе замърсеността до 5%.
Друг хранителен закон в САЩ забранява на производителите да слагат синтетични канцерогенни хранителни добавки в произвежданите от тях храни. Тази пълна забрана е довела до това, че производителите слагат просто по-стари и потенциално по-опасни съставки, или разработват съвременни такива, които не са канцерогенни, но имат още по-вредни странични ефекти.
Това когнитивно отклонение се проявява, когато хората се страхуват от даден риск и цялостното му елиминиране означава, че никой няма да пострада. По-изгодно икономически и оправдано би било, вместо да се свежда един риск от 1 до 0%, да се сведе риск от 50 на 5%.
Това се отнася и за работата – в напрегнати ситуации е по-смислено е да се свърши 95% от задачата за 1 час (и да се премине към следващата задача), вместо на задачата да се отделят 6 часа, за да се шлифова тя до перфектно 100%-ово състояние. Задачите не бива да се оставят недовършени, просто, при малко време и голям обем работа горният метод е оправдан и ефективен, за да върви процесът напред и да не бъдат блокирани възлови служители за незначителни детайли.
Това се отнася и за работата – в напрегнати ситуации е по-смислено е да се свърши 95% от задачата за 1 час (и да се премине към следващата задача), вместо на задачата да се отделят 6 часа, за да се шлифова тя до перфектно 100%-ово състояние. Задачите не бива да се оставят недовършени, просто, при малко време и голям обем работа горният метод е оправдан и ефективен, за да върви процесът напред и да не бъдат блокирани възлови служители за незначителни детайли.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на някой от бутоните отдолу…
Вашият коментар