HR Блог на JobTiger.bg

Случвало ли ви се е да ви уволнят в навечерието на най-светлия християнски празник..?!?!  На мен ми се случи, в далечната 1995г., точно на 23-ти декември.

Малко преди обедната почивка в офиса нахлу един от собствениците придружен от непозната дама и без да поздрави(познавахме се и неслужебно), припряно влезе в кабинета на управителя. След десетина минути повикаха и мен. Вече се досещах какво предстои и се присъединих към компанията с лека, иронична усмивка на уста. Първи започна да говори управителя:

-Тони, първо имам удоволствието да те запозная с новия управител на фирмата Г-жа Бошнакова, аз вече не съм такъв – каза той. И второ, собственика, Г-н Сливков иска да ти каже нещо…

Сливков, всъщност Иван за мен, защото сме приятели от института, без да ме поглежда в очите, се покашля и започва да “рецитира” :

– Тони, съжалявам приятелю, нищо лично, но трябва да ти връча предизвестие, за освобождаване от длъжност. Предизвестието започва да тече от днес и е за срок от един месец. В този месец не си длъжен да идваш на работа, а заплатата за него можеш да получиш от касиерката веднага….

Е, какво можех да кажа?! Благодарих, пожелах успех на новата управителка и на всички весели празници……

Случилото се, разбира се има предистория. Фирмата вървеше на зле и въпреки, че служителите съвсем всеотдайно си скъсваха д-то от работа финансовите резултати бяха все по-лоши. Няколко недалновидни организационни решения и лоши сделки инспирирани от собствениците бяха поставили фирмата на ръба на фалита. Всъщност управителя и аз се бяхме възпротивили твърдо още преди половин година на тези неправилни политики. Бяхме предсказали до къде ще ни доведат и бяхме посочили по-правилни решения, но собствениците се наложиха. Сега си прехвърлях  а топката на неуспеха един на друг и  трябваше да се намерят удобните виновни. Най-подходящи, разбира се бяхме ние, опортюнистите. Та нали, ако искахме можехме да проведем “политиката” правилно, да постигнем добри резултати, че и даже да компенсираме загубите от неуспешните сделки….?!?! Глупости….!!!!

Няколко часа по-късно вече бях подписал новия си трудов договор с дата, деня на изтичане на предизвестието, с конкурентна фирма. Няколко години бях отказвал по-висока длъжност и възнаграждение, воден единствено от морални задръжки, лоялност и приятелска солидарност. Коледата мина чудесно и весело, както ще видите по-нататък, а с две заплати в джоба и порастналите ми финансови възможности семейството изкара една чудесна ваканция в Банско с много ски, сняг и радостно настроение.

Очаквайте продължение на историята следващия месец с разказа “А пък тате го уволниха”.

(Разказаното по-горе е по действителен случай, само имената на участниците са променени.)

Искам да ви разкажа най-големия си професионален гаф.  Работех като счетоводител в солидна компания- лидер сред основните вносители и дистрибутори на мебели, и хотелско обзавеждане.  Отговарях за изготвянето и обобщаването на финансовите отчети на дружеството. Беше април месец 2007г. и собственикът беше свикал събрание за годишен отчет на дейността, на което присъстваха управителите на магазините на всички негови фирми. Обикновено се провеждаха събрания месец за месец на фирмите поотделно, не беше чак толкова официално и когато искаше да види какъв дял има всеки един магазин в месечните продажби, ми казваше „Девойче, покажи онази баница”. Аз си знаех, че иска да му покажа кръговите диаграми.

Така… Да се върнем на онова годишно събрание. Беше открито от управителя на една от най-печелившите фирми, който стегнато, точно и ясно започна изложението си. Зад него на шрайбпроектор се появяваха едни хубавки диаграми и графики. Разбира се, аз се бях подготвила с разпечатани такива, но моите преки ръководители ми подшушнаха дискретно да изляза да кача и нашите диаграми на дискета. Отидох на работното си място, бързах страшно много и кръщавах диаграмите така, че после като ги отварям да знам коя страница от екселския файл на коя графика отговаря. Сещате се може би какво стана? Когато в хода на представянето на нашия отчет, вече навлезли в сериозните термини, изчисления на финансови показатели и прочие, се появи кръговата диаграма в sheet „баница”, последва ефекта на мексиканската вълна. Всички започнаха да си шушукат от ухо на ухо, а собственикът избухна с характерния си смях „Абе, каква е тая баница, ха-ха-ха! Гладна ли си нещо, а?”. Всички ме гледаха и се смееха, а аз се опитвах да овладея паниката, която се надигаше в мен, като същевременно тайничко броях колко души са станали свидетели на резила….28! Ситуацията беше подсилена и от самосъжалението, което изпитвах по повод няколкото излишни килца, с които се борех, та в този смисъл баницата никак не ми помагаше. Бях ужасена да прекарам и една минутка в залата, но нямаше как- трябваше да понеса положението и се опитах да го замажа с някакви клишета и нервен смях.

Е, сега вече като се върна и погледна назад, не ми се струва чак толкова страшно. Вярно, че не беше никак професионално и не беше най-добрият ми момент, но пък колектива го прие с усмивка, а не с насмешка.  В крайна сметка всеки греши и по-добре да сгреши по подобен начин, предизвиквайки смях, отколкото да допусне съществена и труднопоправима грешка, с която да си навлече сериозни последствия и гнева на шефа. Нали?

Ива дойде в офиса с отличи препоръки като PR специалист, говорещ свободно три езика. Те е готина, а и си разбира от работата. Наред с огромните черни къдрави коси и двете трапчинки, обладава най-чаровния говорен дефект, а именно пълното неумение да изговаря буквата Р. Даже не се и опитва, защото колкото и да се пробва винаги резултатът е един и същ: най-чистото Л, което сте чували. Естествено, както можете да предположите това е предпоставка за много  безумни ситуации с много, много, ама много смях и неочаквани развръзки. Ето какво се случи преди първата командировка на Ива за Германия:

Това беше по времето на влизането на Еврото и края на европейските валути. Като представител на агенцията, Ивелина  замина за Кьолн на семинар. По стар български обичай я занимавахме с глупости до последната минута и денят преди тръгне бе истинска лудница. Тя търчи напред-назад и се сеща, че трябва да обмени  германски марки. Влиза в първия чейндж:

Продавачката: Кажете, девойче.

Ива: Амииии, искам да обменя малко малки.

Продавачката: Какво?

Ива:  Малки, искам 250 малки.

Продавачката: Бе какви малки, бе?

Ива: Е как, какви малки. Дойче малки!

….

Половин час пред тръгването на влака, Ива спира такси, хвърля куфарите на задната седалка и каза на шофьора: Моля ви, веднага към галата.Той пали веднага и потегля. Ива зяпа през прозореца, когато в ужас вижда как таксито се е качило на Аспаруховия мост (варненският квартал Галата е отвъд моста). Ама моля ви, какво става тук, крещи Ива. А как какво, нали към Галата. Към галата бе, към жп галата.

Доста се посмяхме на тези случки без да знаем каква изненада ни се подготвя. Следващия понеделник започна с неистово звънене на офисния телефон от хора, „обаждащи се за обявата.“ В първите 15 минути сме  отговаряли на близо 50-тина души, че имат грешка. Докато една гневна дама не прочете „нашата“ обява. А тя чисто и просто гласи, че „ верига метан-станции търси метеористи за  своите обекти.“ Стартиране веднага, заплащане според резултатите.“ Та този текст накара близо 350 човека да предлагат услугите и уменията си. Имаше такива, които „малко са позабравили, но ще наваксат бързо“ и „ не се плашат от извънредна работа“. Даже двама предложиха препоръки. Нека уточним, че метеоризъм е заболяване, при което се натрупват газове в червата. С тези кандидати, които знаеха този факт се получи наистина весело интервю. За съжаление не можахме да видим препоръките. Ива си призна накрая за шегата и всичко приключи с няколко питиета.