Историята участва в конкурсния период 21.04-20(24).05
Както повечето студенти и аз започнах работа на морето. Въпреки,че бях обикновен сервитьор взимах доста добра заплата и можех да си позволя скъпи удоволствия. Но…до края на 2009 г., когато кризата беше в разгара си останах без работа.Последвах примера на колегите си от университета и се прибрах в родния си град. Загубил вече връзка със старите си приятели ми беше изключително трудно да се приспособя в настоящата обстановка. Въпреки,че вече бях с висше образование, при това магистър и в родния ми град нещата не бяха по-различни. С малко помощ от познати започнах работа отново като сервитьор. Междувременно бях кандидатствал на 2 места за работа. От едното ми позвъниха за интервю. Бях много разочарован,защото всичко беше формалност. Мястото си беше уредено от самото начало, а нас „по- простите“ ни бяха извикали просто така, за да ни замажат очите. Но такава ни е държавата или по точно управляващите я, защото не искат да направят необходимото и младите да не напускат страната. Изгубил бях всякаква надежда и самочувствие, че ще успея да се реализирам. От второто място също ми се обадиха за компютърен тест, после за интервю и накрая казаха: „Ще Ви се обадим“ и до там. След месец получих доста добра оферта да стана управител на дискотека. Заплатата беше примамлива, работното време също ме устройваше…Всичко звучеше добре, но се отказах. Някак вътрешно не ми се искаше. Следващия месец кандидатствах за работа в магазин на един от мобилните оператори и ми се обадиха за интервю. Предложението също не беше лошо, но онова вътрешно предчувствие… и отново отказах. Продължих да работя като сервитьор и една сутрин, както чистих двора на заведението- телефона ми позвъни. Мъжки глас ме потърси поименно. Отговорих, че съм аз и той с доста сериозен глас ми каза : “ Имате подадени документи за работа при нас“. Първото нещо, което ми мина през ума беше да кажа: „Ами да мина да си ги взема ли?“ , но гласът прекъсна мисълта ми и каза от къде се обажда. Това беше първото място, където бях подал документи след като се завърнах в родния град. Бяха минали 8 месеца. За миг почувствах страшно удовлетворение. Мъжът ме попита дали още ме интересува работата и ако съм съгласен мога да започна след седмица. Че как няма да ме устройва? Държавна работа, добри осигуровки, работно време от 8 до 17часа, почивка събота и неделя, пари за дрехи, платена отпуска…и много други привилегии. Без да се поколебая отговорих с „ДА“. Сега се радвам на тези удобства. Искам да отбележа или по- точно да посъветвам всички млади и загубили вяра в себе си- не се отчайвайте с упорство и търпение всичко се постига. И не на последно място- винаги слушайте вътрешния си глас, той няма да ви подведе. Пожелавам всекиму моя късмет. Сънародници, останете си в България, не винаги всичко е толкова лошо…
Поздрави Митко
Митака Анастасов
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Вашият коментар