Историята участва в конкурсния период 21.04-20(24).05
Ириней се излюпи от леглото към 13.45 ч. Виеше му се свят. Стана подпирайки се на стената. Погледна се в огледалото . Аууууу! Личеше си, че вчера беше избухнал в кварталното заведение. Пригладената му с гел коса не беше мръднала. Може би и защото беше спал само 4 часа и не беше успял да развали прическата, която с толкова труд си направи предната вечер. Очите му бяха подпухнали и зачервени. Лицето бледо. По дъхът му можеше да се разбере не само, че е пил, но и какво точно. Един от хитовете на Тони Стораро още звучеше в главата му – „двееееееее, трииииииии, четирииии нощи да нееее спим….”.
Имаше точно 45 минути до интервюто за работа. Почуди се дали изобщо да отиде или да се върне в леглото. Реши, че след като вече 7 месеца е без работа, не е лошо да се пробва, че парите бяха на свършване. Добре, че си беше направил римайндер в телефона за деня и часа на срещата, иначе като нищо щеше да го пропусне. Трябваше само да си припомни коя беше компанията, в която го викаха на интервю. След 15 минути Ириней беше готов. Слава богу подготвоката не му отне много време. Прическата от вчера си му беше непокътната. От нахвърляните на пода дрехи избра набързо пуловера, който баба му му беше изплела за Коледа (често го обличаше и си го пазеше, защото му беше късметлийски, даже не го переше, за да не се захаби), сложи сако и едни джинси, обу си обувки на по-високи платформи, за да изглежда така…. по-висок, изсипа си половин шише парфюм (с надеждата да не се разбира какво е правил вчера и тази сутрин, а и да компенсира това, че не е взимал душ, еми все пак не беше неделя).
Ириней се появи в офиса на Фирмата с 15 минути закъснение. Не се беше обадил, за да предупреди, а и не мислеше изобщо да повдига въпроса. Дано да не обърнат внимание, а ако все пак го попитат нещо, естествено щеше да каже, че не е преценил трафика. Айде сега да не му се прават на важни тия ейчари, какво са петнайсе минути. Слава богу, нищо не му казаха за закъснението и директно го поканиха в една конферентна зала. Интервюто започна.
Интервюто приключи. Ириней си тръгна доволен. Още в началото на срещата беше поел водещата роля и преди да успеят да го попитат каквото и да е, беше показал, че не може да се държат с него като с кой да е. Той е високо квалифициран кандидат за работа и всеки работодател трябва да е благодарен, че Ириней отделя от времето си, за да се среща с него. Затова още веднага мина на единствените въпроси, които го вълнуваха – каква е тая позиция, за която го викат на интервю (изобщо не помнеше за какво става въпорс и по коя от обявите, по които е кандидатствал са го поканили на среща) и какви пари дават. Все пак не е дошъл да си губи времето! Не получи отговор на втория въпрос, но пък ейчарката беше мацка и реши да остане докрая на срещата, можеше после да й пусне някоя оферта за кафенце. С един куршум, два заека.
Разговаряха по различни теми. Добре, че никой не го попита с какъв успех е завършил висше образование, иначе щеше да се наложи да поизлъже малко… Сега, какво пък значение има, че средния му успех от следването е тройка, нали е завършил. Това е важното! Не го накараха и да говори на английски. Щеше да се разбере, че разчита на наученото от гимназията в родния град. Е, поне можеше да каже едно „Ай спийк инглиш” и „Май нейм из Ириней”. Ама дотам. Слаава богу! За компютърните умения вече можеха да го пробват колкото си искат, особено работата с интернет. Веднага щеше да им покаже как се справя с търсенето на клипове в You Tube. Даже можеше и да им намери нещо интересно като гостуването на Славчо Тошев в телевизия Кракра Перник. Ей така, хем да е образователно, хем да покаже и че има разностранни интереси, като например футбола, а и да разведри малко обстановката, да я разчупи. Какво като е на интервю, няма да се държи като глътнал бастун.
В края на седмицата, Ириней получи съобщение от Фирмата, че са избрали по-подходящ от него кандидат за работата. Ядоса се. Това е или защото CV-то му ги е изплашило (прекалено високо е квалифициран за тази позиция), или пак са обявили флашива поизция и са си назначили техен човек. Това е поредната фирма за тези 7 месеца в които търси работа, която го отхвърля по тази причина. Явно в България трябва да си човек на някой! Първо се ядоса, а после се натъжи. Излезе навън и звънна по мобилния на майка си. Каза и какво е станало, а нейната рекация беше: „Иринейе, Иринейееее, Иринейе! Глупак си ти и глупак ше си останеш. Същия си кат’ оня малоумник баща ти!” и затвори телефона. Очите на Ириней се насълзиха. Ритна с всичка сила кучето, което махайки с опашка се беше приближило към него. Един дядо му направи забележка, а Ириней му показа среден пръст и го напсува. Изпитваше омраза към целия свят (и не изключваше майка си). Нямаше подкрепа от никого. Сега като е без работа как ще излиза с приятели, как ще ходи по заведения, ще трябва да пътува с градски транспорт и да си облича пуловера от баба. Няма вече тениски с надпис Армани. Вече няма да е готин, никой от приятелите му няма да иска да излиза с него, а и жените такива мъже не харесват. Толкова много ли искаше? Искаше просто да бъде като другите.
Трябваше да си го изкара на някой, няма само той да страда я. Мда, за всичко е виновна оная ейчарка. Седна и написа e-mail до управителя на Фирмата, че прилага непрофесионални ейчар практики и си наема роднините на работа. А сега да видим кой кого! Е, не се почувства щастлив, но поне сега нямаше да страда сам.
След 2 месеца Ириней си намери работа. И всичко се промени. Поздравяваше съседите, купуваше хляб на баба Пена, съседката от долния етаж, която беше възрастна и не можеше да слиза до магазина. Вече се усмихваше по-лесно. Отдавна беше имал нужда просто нещо хубаво да се случи в живота му. Сега имаше работа, приятели и майка, която вече му викаше по-малко. Сега Ириней беше друг. Беше щастлив!
В.П. (Имената на автора се пазят в ДжобТайгър)
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Не гласувам за разказа, понеже не ми хареса. Но ми е странно, че какъв е човек може да зависи от външни фактори. Щом е готин, когато е добре и е скапаняк, когато е зле, значи си е боклук, не може да се разчита на такъв човек. 🙁
П.В.