HR речник (XVI) – Заблудата на комарджията

Когнитивните отклонения представляват нарушение, в начина, по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения, като систематизирането им е базирано на емпирични данни. В рубриката „HR Речник“ ще разгледаме накратко някои от най-разпространените отклонения, тъй като те често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, в частност на служителите във всяка фирма. 

Source: www.sxc.hu
„Заблудата на комарджията”

Заблудата на комарджията (позната още като „заблудата Монте Карло”) е в неправилното схващане, че вероятността за дадено събитие в произволна поредица, зависи от предшестващите събития, като вероятността то да се случи нараства при всеки следващ опит, при който то не се е случило. Иначе казано, ако една идеално балансирана монета бъде хвърлена пет пъти подред и петте пъти се падне „ези”, комарджията често започва да вярва, че при следващото хвърляне, вероятността да се падне „тура” е нараснала многократно. Съществува и „обратна заблуда на комарджията”, която е по същество почти идентична. Тя твърди, че определени събития (от типа на хвърляне на монета) са по-малко вероятни, ако наскоро са се случили или, парадоксално, отдавна не са се случвали („черна серия”, както я наричат комарджиите).
Примерът с хвърлянето на „ези-тура” е много показателен. По принцип, шансът при напълно балансирана монета е 0.5 (50%) както за ези, така и за тура. Вероятността да се падне два пъти „тура” е 0.5×0.5=0.25 (едно към четири). За три поредни „тура” е 0.5×0.5×0.5=0=125 (едно към осем). Да предположим, че монетата все пак се е паднала четири пъти подред „тура”. Комарджията си казва: „Ако следващия път се падне отново „тура”, това ще е пети пореден път, а шансът за такова нещо е 1 към 32.” Именно тук е грешката в аргументацията. Ако монетата е идеално балансирана, то вероятността да се падне „ези” или „тура” е всеки път 50% – никога повече или по-малко. Вероятността за пет поредни пъти „тура” е действително 1 към 32, но с условието, че това е валидно, преди монетата да бъде хвърлена. След първите четири хвърляния, резултатите не са вече неизвестни и не са част от тази математическа поредица, която дава резултат от 1 към 32. Затова, преди петото хвърляне, шансът за „тура” е отново точно 50%. Точно в това е заблудата – че предишните резултати имат отношение към следващите и повишават шанса да се случи нещо, което дълго време не се е случвало.
Заблудата на комарджията е въпрос на неинформираност. Ако хората, страдащи от нея, познаваха по-добре теорията на вероятностите и статистиката, щяха да могат да разпознаят нерационалността на възгледа си.

Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *