Когнитивните отклонения представляват нарушение, в начина, по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения, като систематизирането им е базирано на емпирични данни. В рубриката „HR Речник“ ще разгледаме накратко някои от най-разпространените отклонения, тъй като те често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, в частност на служителите във всяка фирма.
![]() |
Source: www.sxc.hu |
„Заблудата на комарджията”
Заблудата на комарджията (позната още като „заблудата Монте Карло”) е в неправилното схващане, че вероятността за дадено събитие в произволна поредица, зависи от предшестващите събития, като вероятността то да се случи нараства при всеки следващ опит, при който то не се е случило. Иначе казано, ако една идеално балансирана монета бъде хвърлена пет пъти подред и петте пъти се падне „ези”, комарджията често започва да вярва, че при следващото хвърляне, вероятността да се падне „тура” е нараснала многократно. Съществува и „обратна заблуда на комарджията”, която е по същество почти идентична. Тя твърди, че определени събития (от типа на хвърляне на монета) са по-малко вероятни, ако наскоро са се случили или, парадоксално, отдавна не са се случвали („черна серия”, както я наричат комарджиите).
Примерът с хвърлянето на „ези-тура” е много показателен. По принцип, шансът при напълно балансирана монета е 0.5 (50%) както за ези, така и за тура. Вероятността да се падне два пъти „тура” е 0.5×0.5=0.25 (едно към четири). За три поредни „тура” е 0.5×0.5×0.5=0=125 (едно към осем). Да предположим, че монетата все пак се е паднала четири пъти подред „тура”. Комарджията си казва: „Ако следващия път се падне отново „тура”, това ще е пети пореден път, а шансът за такова нещо е 1 към 32.” Именно тук е грешката в аргументацията. Ако монетата е идеално балансирана, то вероятността да се падне „ези” или „тура” е всеки път 50% – никога повече или по-малко. Вероятността за пет поредни пъти „тура” е действително 1 към 32, но с условието, че това е валидно, преди монетата да бъде хвърлена. След първите четири хвърляния, резултатите не са вече неизвестни и не са част от тази математическа поредица, която дава резултат от 1 към 32. Затова, преди петото хвърляне, шансът за „тура” е отново точно 50%. Точно в това е заблудата – че предишните резултати имат отношение към следващите и повишават шанса да се случи нещо, което дълго време не се е случвало.
Заблудата на комарджията е въпрос на неинформираност. Ако хората, страдащи от нея, познаваха по-добре теорията на вероятностите и статистиката, щяха да могат да разпознаят нерационалността на възгледа си.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…
Вашият коментар