HR Блог на JobTiger.bg

Миналата седмица си говорихме, че лоялността на българския служител е сред добродетелите, вписани в Червената книга на положителните качества. Има хора, които се отнасят отговорно и лоялно към компанията си, но техният брой у нас е смущаващо малък. За да сме справедливи обаче, налага се да обърнем поглед и към някои от причините за това състояние на нещата. А „някои от причините” са именно в поведението на работодателите.

Лоялността има характеристиките не само на качество, но и на процес. Процесът в случая е двупосочна комуникация, която изисква синхронно и равнодялово участие от двете засегнати страни. Служителите трудно могат да бъдат лоялни и мотивирани, ако работодателят им се подиграва с техните усилия. За жалост, това е честа практика в България.

Една част от компаниите са ръководени от неспособни и необучени мениджъри. Те не умеят да ценят труда на сътрудниците си, не засвидетелствата никакво уважение към тях и не познават механизмите (финансови и нефинансови) за стимулиране на лоялността. Излишно е да изпадаме в подробности – почти всеки се е сблъсквал с подобни „мениджъри”. Ясно е, че те няма да се радват на лоялност от страна на служителите си, тъй като не могат да я генерират, нито да я заслужат.

Други компании се радват на стабилно и умело ръководство. С годините броят на подобни фирми у нас се множи, не на последно място и заради навлизането на все повече чужди организации на българския пазар. Всичко това обаче не им пречи да допускат съзнателни и несъзнателни грешки, които да отблъскват служителите и да генерират нелоялност. Понякога мениджърите в такива фирми са просто арогантни и и високомерни. Не намират време и нямат желание да общуват с редовите служители, нито се запознават с техните проблеми. Друг път проблемите се крият в нежеланието на работодателя да се държи адекватно на пазарната ситуация. Заплати, които са по-ниски от средните за бранша, липса на социални пакети, лошо организирани офисни пространства, разположени в крайно отдалечени квартали – това са само някои от несполуките на подобни ръководства.

България е шарена държава, която има приноси във всички абсурдни човешки категории. Затова няма да описваме и хилядите отделни случаи на, меко казано, недобри работодатели, демонстриращи индивидуални подходи към демотивирането на служителите си. И ние знаем, че ги има, и вие.

Кризата остави работодателите с усещането, че могат да диктуват на пазара на труда своите условия и да се отнасят със служителите си по своеволен начин. Разбира се, това далеч не се отнася за всички работодатели, но тенденцията е доловима. Надеждата остава, че с времето нещата ще се поуталожат и работодатели-служители ще намерят балансната точка. Дотогава ще продължаваме да гледаме как липсата на лоялност се демонстрира и от двете страни. Което е зле за икономиката и всички нас.