HR Блог на JobTiger.bg

„Петък е ден на майстора” – това е любимият „работен” израз на половината български народ. Другата половина мисли същото, просто не го казва на глас. Под тази интересна формулировка се крият бездни от смисли, които са непреводими за повечето чужденци. Те обаче са напълно ясни на нашего брата – в петък работата се върши, колкото да може въобще да се каже, че се върши, а всички всъщност чакат настъпването на уикенда. Не е известно какви точно са финансовите загуби за българската икономика от тази любопитна нагласа, но по интуиция може да се каже – „големи”.

Последният петък на месец април 2011г. беше още по-вълнуващ за трудещия се българин от обикновено. Защото в него ден се взеха двама английски младежи, като по случайност, единият от тях се пада внук на английската кралица. Световните медии успяха обаче да убедят редовия неаристократ, че тази сватба е от централно значение за целокупното човечество и българският служител не пожела да остане по-назад. „Да не женим нашето момче всеки ден, я” си каза той, умувайки паралелно върху това, каква ли ще е роклята на булката. 

Петък дойде, дойде и сватбата. Съдейки по Фейсбук статусите на българите, стана очевидно, че тази сватба няма да попречи на трудовия делник на нашенеца. Или по-скоро, съвсем обратното. И така, половината ден българинът прекара пред някой от интернет-каналите, които предаваха сватбата на живо (все пак, не отиваше да се пусне фирменият телевизор и всички открито да демонстрират, че не работят), а другата половина мина в дискусии от типа „булката беше хубавичка, ама и сестра й не беше за изпускане”. 

Като оставим настрана размишленията, доколко тази сватба имаше развлекателна или друга стойност за българина, остана съвсем неприкрит простичкият факт, че последният петък бе „бетер ден на майстора”. Всеки служител с интернет достъп застреля петъка в главата и удари на финала на деня чертата под сметката, с неоспоримия резултат – „изработени за деня 0.00 лева”. Това е сумата, която отразява стойността на извършената работа на всички, които цял ден се занимаваха със сватбата на Уилям и Кейт. От гледна точка на работодателя, сметката е по-различна. Работодателят пак ще си плати надницата на служителя, сякаш той е свършил нещо. Общите загуби за БВП на страната няма как да бъдат изчислени, но ще приложим отново по-горе спомената методика на интуицията – те просто са големи.

И, преди някой да се провикне, че всичко това е заяждане на дребно и, че сватбите в английския кралски двор са рядкост, ще си позволя само да кажа, че този случай е просто пример за отношението на мнозина хора у нас към работата. Което по времето на социализма се описваше с израза „те се правят, че ни плащат, ние се правим че им работим.” Социализмът обаче свърши и вече няма кой да ни налива от чужбина пари с кофи, та се налага сами да си ги изкараме. И, ако не си променим нагласите, парите ни винаги ще са малко. Не стига това, ами вероятно и малкото няма да са заслужени.