HR Блог на JobTiger.bg

Всичко започна през недалечната 2000г.,когато завърших средното си образование.Започнах да си търся работа,след дълго лутане постъпих в KFC-като шофьор-домашни доставки.Тогава някак си всичко беше по-лесно:движението не беше натоварено-за 30 минути доставях поръчките в жк. „Младост“,“Дружба“,“Дървеница“ и Аерогара.Тази работа за мен беше една наистина поучителна,тъй като там ни научиха на ред,дисциплина и  уважение към клиентите,освен това опознах и цяла София.Всичко което научих там ми беше в огромна подкрепа във всяка следваща работа дори и тази в момента.

През тези години преминах през какви ли не перипети и капризи на съдбата,но не се отказвах,дори втората група на инвалидност не ме спираше да се боря и докажа.С израстването ми като личност,израствах и в работната сфера.Сменях много често работата,попадах на какви ли не работодатели,къде справедливи,къде не и след целият ми досегашен опит смело мога да заявя,че всеки един от тях гледа да те използва и щом ти отнеме силите те заменя.Неведнъж  на всяка нова работа съм се чувствал като гъба-напоена и стойностна,но след използване се захабява и изхвърля.

Отношенията между работник и работодател са също толкова трудни,колкото и тези между семейство и приятели.Когато двама души се врекат във вечна любов и вярност,те не съзнават колко усилия,компромиси и преглътнати моменти на погазване на собственото ти достойнство означава това.Но ти устояваш,защото каузата си заслужава.

Неведнъж получавак неочаквани удари под пояса и дузпи от приятели,поради случайно незабелязани дребни камъчета по пътя,които аха да обърнат колата.Но аз доказвах,че съм прав и нещата отново заемаха полагащите им се места.

Всички неспоуки и препятствия по пътя към успеха ме правеха по-мъдър и по-силен.Те помагаха и на другите да се взрат в мен,да видят положителните ми качества,да ме оценят,да осъзнаят,че съм стойностен човек,на който могат да се доверят.

Сега с гордост и благодарност на съдбата мога да споделя,че отношенията между мен и и моят работодател са хармонични и надявам се да останат такива.

Пожелавам на всички да не се страхуват от трудностите по своя път,те само ни обогатяват,каляват ни в жизнените битки и ни помагат да отсяваме зърното от плявата.Правят ни по-добри и ни гарантират успех.

И накрая искам да отправя една голяма молба към всички работодатели-да не забравят,че ние сме хора и както всеки  преминаваме през своите кризестни моменти и имаме нужда от вашета подкрепа,за да изплуваме и продължим заедно напред,към пътя на общият ни успех!