HR Блог на JobTiger.bg

От толкова отдавна не съм писала истории,че се замислям дали ще успея?! Минаха страшно много години откакто започнах първата си работа,а именно като чистачка.Бях млада,тъкмо завършила се омъжих и родих първото си дете,през цялото време се борих между него и работата.Бяха такива времена,в които работехме на няколко места,а взимахме малко пари.Отработвах по 12-15 часа труд,без почивни дни,за да успеем да дадем най-необходимото на детето ни.Така в продължение на няколко години сменях най-различни местоработи,коя от коя по несправедлива…Постепено по желание на съдбата се появи и третата ни рожба и тогава се замислихме какво правим с живота си?От толкова много работа неможех да отделя време на децата си,да им дам най-важното за тях – майчината любов.Едва ли са ме разбирали,че всичко което съм изтърпяла е било именно заради тях,но сега след като те имат свои деца осъзнават за какво е било всичко.Така решихме със съпруга ми да си направим малка фирма.Не след дълго вече я бяхме създали,но с нея дойдоха и хилядите неприятности.Както ставаше през онези години пречихме на някой и не веднъж се опитаха да ни премахнат от пътя си по най-тежките начини.Слава на Бога успях да оцелея,а в името на децата си,отново запазих всичко за себе си и нещата лека по лека отшумяха.Фирмата никога не е била кой знае какво,с нея успявахме да осигурим на нас и децата най-необходимите неща,да платим сметките…С годините и всички кризи, през които минахме едвам оцеляхме,но сега вече с тази ГОЛЯМА криза няма как да се преборим.Единственото ми успокоение,е че децата си поеха по пътя и каквото и да става успяхме поне да ги отгледаме.А иронията на съдбата е такава, че започваш от нулата и каквото и да правиш кръговрата винаги те връща отначало…