[Stories] За „кръвната група” и още нещо ……..

Историята участва в конкурсния период 21.03-20(24).04
Нещо кратко и забавно от дългогодишната практика по подбор. Случаите показват, че и от „двете страни” на масата трябва да се внимава!
Първи случай. Събеседване с много подходяща кандидатка за длъжността. Но момичето е доста притеснено, трудно и бавно „върви” разговора. Леко изнервен, че няма ентусиазъм решавам да попитам винаги ли е такава или сега това е от притеснение. Във въпроса вкарвам и израза / не знам дали вие познат  / „седмак” – за хора, които са енергични, бързат дори повече отколкото трябва, като бебета родени в седмия месец, а не нормално в деветия. След моя емоционален въпрос кандидатката застива още повече, гледа няколко минути учудено и внимателно пита: „ Ами това как сте го проверили, само най-близките ми знаят, че съм родена в седмия месец. Така, че „да”, седмак съм. Определено и на мене би беше нужно време да се съвзема и изляза от ситуацията. Но беше добър урок……
Друг случай. Поради сериозни причини не присъствам на първо интервю с кандидат. Одобрен от колегите, възложено му е специфично професионално задание, той е уведомен,  че се е справил отлично и го каним на втора среща. Той е достатъчно емоционален и въодушевен, в мейла изразява готовност да се представи добре, за да бъде одобрен, но в текста вкарва и израза, че на тази среща ще вкара в действие „тежката артилерия”. На срещата вече присъствам и аз, като при запознаването си му показвам ксерокопия на всички налични мои документи, че Българската армия съм бил артилерист. Поради тази причина колегите са решили, че няма как да не противопоставят един „артилерист”. Трудно е да се опише  състоянието на кандидата, изражение на лицето, безмълвни жестове, невъзможност дълго време да осмисли, че тази негова шега е възприето дословно, никаква идея за аргументи за защита. Довършващите въпроси от моя страна бяха за какъв калибър артилерийски системи става въпрос. Чак тогава, запитан за конкретни неща, той успя да се окопити и отговори, че въобще не е ходил в казармата, да не говорим пък за артилерия…………
Трети случай. След фирмено мероприятие коментираме с колежка, че нещо не се е получило както трябва – и служебната, и веселата част. След доста въпроси, отговори и коментари решавам образно, в мой стил, да обобщя причината: „За да се получат нещата трябва повече хора от една и съща „кръвна група”. На което колежката съвсем искрено отговаря: „А, така ли ? И от това ли зависи ? Аз съм „А+”. А ти ? За останалите колеги знаеш ли какво кръвна група са ?” 
Съвет: внимавайте когато се шегувате с кандидати, колеги и шефове, на които не знаете „кръвната” група !!!
Христо Стоянов

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *