[Stories] Наръчник за идиоти

Историята участва в конкурсния период 21.03-20(24).04
Вече 8 месеца си търся работа. Не съм идиот … или поне така си мислех до преди.  Не съм и глупава или поне не бях. Сега съм застанала пред компютъра и за пореден път разглеждам обявите за работа. Толкова време съм ги гледала, че дори знам кой не може да си намери служител от няколко месеца, но – пак не съм подходяща. И се питам от къде идва проблема? Винаги първата ми идея при такива въпроси е да потърся причините в себе си – не съм направила нещо, не мога нещо, сбъркала съм някъде или… Първоначално отговорите на тези въпроси са лесни, първите 1-2 месеца. Но след това започваш да се питаш къде е проблемът, при условие, че не виждаш такъв в себе си. Тук ще кажете, че аз съм едно глупаво същество, което няма трудов опит, не може да прави нищо или най-малкото, че съм несериозен човек. Може и да се окажете прави… не знам вече. Преди знаех… когато работех. Имах хубава работа за не големи пари с трудов договор на минимална работна заплата и с неограничено работно време. В началото бях там, когато ми беше удобно. В последствие… бях там почти винаги и дори, ако не бях там, постоянно ме държаха във връзка по телефона. От обикновен служител се превърнах в “златния” служител, който правеше всичко. Аз бях там постоянно, правех всичко и организирах всичко. В един момент осъзнах, че бях останала предимно аз, не защото бях изгонила другите, а защото работодателят ми нямаше нужда от други служители. Просто вършех всичката работа. Говорим за много повече работа от тази, която я пише в длъжностната характеристика. Говорим за всяко едно работно действие, което може да си помисли един служител – е докато си го помисли, аз вече бях отдавна приключила с него. Накрая се оказа, че аз съм се отдала на 100% само и единствено за работата си, а съм получила само едно заплащане. Единственият момент, в който получих повече от това, беше когато напусках. Тогава получих откровено благодаря и опит да ми направят оценка за добре свършената работа. 
Когато се замислям за момента, в който работех и давах всичко от себе си, се чувствам добре. Но сега сме в реалната ситуация. И всяка сутрин със събуждането или малко след това отново се сещам, че аз вече 8 месеца не мога да си намеря работа. Е не съм толкова зле – ходя на интервюта. И когато стигнем до проблема, че аз 8 месеца нямам работа ме питат: Защо? НЕ ЗНАМ! Просто не знам. Тръгваме от себе си, преминаваме през икономическото състояние в страната и света като цяло и стигаме до сезона, празниците и … връзките. Икономическото състояние всички го знаем, но… това все пак е София и както  показва базата данни с обяви – работа има! Всекидневно се появяват нови обяви на фирми, търсещи служители. Другата причина в този контекст, която мога да изтъкна е, че нямам опит в сферата, в която си търся работа. Но не мисля, че ми е необходим или поне го нямам официално. Смятам, че мога да се справя – щом съм се насочила към тази сфера. Но и тук излиза малък проблем, тъй като кандидатствах и на стажантски програми. Там не се изисква опит, а само знания, постигнат успех и в повечето случаи – широка усмивка и вдигната глава, която да изразява готовността да се влея в света на работещите. Готова съм! Искам да работя! Тук, тук! (едно човече в морето, което никой не чува). Виждам как успяват да станат стажанти хора, които не са готови за това, не знаят какво правят там или просто са отишли за шоуто. Е аз не искам да отида за шоуто. Аз имам цел, имам перспектива. Но уви!
Другата причина или причини – празниците! Ех! На този народ му дай празници! То не беше Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден. Да не говорим, че за мен са достатъчно стресиращи само съботите и неделите. И всичкото това чакане и изчакване на празници с голямо желание поне на тази позиция да се получи нещо. Изчакването на празниците в трепети и финалният резултат – не избрахме Вас. Благодаря! Огромно благодаря! За чакането, за нервите, за желанието, за вложените усилия! Така се уча. В началото като отивах на интервю се притеснявах, треперех, изпотяваха ми се ръцете или ми пресъхваше устата. Благодаря Ви за всичките интервюта и всички откази! Адски много ми помогнахте! Сега отивам без притеснение, знам си репертоара с репликите и вече не ми е трудно и да отреагирам на всякакви въпроси и тестове, защото вече някой Ви е изпреварил и ме е запознал с тях. 
Сега идва другото ми притеснение – лято. “Нека да е лято! Само да е лято! Топло и горещо. Всеки път.” И като се заноси тази мелодийка из въздуха и всички всякаш забравят да работят и започват да мислят за почивка, море, планина или чужбина. А аз? За мен остава търпеливото изчакване на отминаването и на тези настроения. Т.е. септември с нови сили и отново в борба с кандидат-служители. 
И стигаме до проблемът Х – връзките. Дали хората, които се назначават на позициите, за които кандидатствам са с връзки? Не знам. Няма как да зная. Познатите ми казват, че най-вероятно да. Възможно е. Не съм аз човекът с връзките, за да кажа, че така се наемат хора. Аз връзки нямам и едниствените такива са на кецовете ми. Определено не ми помагат при намирането на работа. Ако свършат това някой ден и ми намерят работа, ще кажа на всички, че съм назначена с връзки! 
Сега се връщаме отново към настоящия момент, в който аз отново имам трепети и надежди за поредната позиция, за която кандидатствам и има минимален шанс да ме наемат. Но вече не я вярвам тази. Принципно в момента вместо да пиша това словоизлеяние трябва да уча за изпит, но не мога. Защо ли? Защото погледнах в сайта за една стажантска програма с надеждата, че все още има шанс нещо да се получи и разбрах, че надеждата е успяла да избяга от кутията на Пандора. Избрали са други, но не и мен. Като ги гледам на снимките, не са по-добри от мен, не са по-умни, не са по-организирани, а може и да са? Но не съм там, за да се запозная с тях и да разбера. 
Сега съм в средата на нищото. Рационалните оправдания и обяснения на ситуацията приключиха. Сега останахме до това, че нямам късмет. Друго не остана. Кой умен човек ще си търси упорито в продължение на 8 месеца работа? Би трябвало отдавна да са ме наели, ако съм умна. Кой сериозен и организиран човек няма да го наемат за толкова време на работа? Отговорът е сходен. Кой човек, който има желание да работи и показва, че е готов да даде 100% от себе си, няма да го наемат на работа? Вече зачеркнах от списъка “Положителни качества, таланти” всяко едно написано нещо. Остана да приема, че просто не съм работоспособен кадър. А сега накъде? Вероятно това ще ме попитате. И аз това се чудя. Сега… продължаваме по същия начин: уча се със всяко следващо интервю, продължавам с нестихващ трепет и надежда да чакам отговор – наемам те! и така докато наистина се случи. Няма друг избор. Вдигам глава, лепвам усмивката на лицето и се правя, че всичко е наред. Опитвам се да си мисля, че съм качествен кадър на работническата система, за да мога да успея да стана и на следващата сутрин от леглото. 
Най – трудният ми въпрос на интервю: Защо се спряхте на нашата обява? Най-трудният отговор: защото вие не изисквахте опит; обявили сте позицията, която търся и кандидатствах на всяка една такава обява, на която отговарям по тези критерии. Разбира се те твърдят, че е невъзможно да запомня всяка една обява и да си спомням кога съм кандидатствала за нея, щом са толкова много. Не могат да повярват, че мога да помня толкова неща или че си водя стриктна система за обявите, на които съм кандидатствала. Е! Водя ги. И само да знаеха или по-скоро да осъзнаваха, че мога да систематизирам така документация щяха да ме вземат веднага. Не ми вярват, когато им го казвам. Явно всеки излиза с такава рекламна реплика. Но моята не е такава, но как да откриеш истината между толкова много лъжи? 
Това е моята история. Няма да се дам без бой. Имам критерии и дори малко да съм ги занижила – няма да се откажа от тях. Знам какво искам и знам, че го мога. Въпросът е да имам търпение и сили да успея да го постигна. 
Стефка Стефанова
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

7 comments

  1. smarkoff каза:

    Текстът е чудесен и тъжен едновременно. Изумително е, че човек с Вашата организираност и аналитично мислене (да не говорим за добрия стил на изразяване) не може да си намери работа 8 месеца. Или е лош късмет, или има някаква скрита причина, която не се вижда оттук. Дано да е само въпрос на късмет – той се обръща с времето…

  2. Anonymous каза:

    "Като ги гледам на снимките, не са по-добри от мен, не са по-умни, не са по-организирани, а може и да са?"… Госпожо, от снимките това не се разбира.
    Ще ви дам друг ъгъл – "знам си репертоара с репликите и вече не ми е трудно и да отреагирам на всякакви въпроси и тестове" – хората, които ви подбират не харесват особено тази заученост, защото тя наистина си личи.
    Един съвет – не се отказвайте от първичния ентусиазъм при всяко интервю, може би хората срещу вас просто не виждат Вашето желание.
    И още нещо – има много качествени хора, които също като вас не са успели "да си намерят мястото", проблемът не винаги е в тях.

  3. Леонора каза:

    Толкова познато ми се струва всичко написано, тъй като и аз съм в такова положение…наистина понякога се чудиш какво толкова не ти достига и защо винаги избират друг при положение, че имаш опит и добро образование, а съответната работа не изисква кой знае какво…Много е неприятно все да чакаш и чакаш и да отговаряш на едни и същи въпроси и да се усмихваш и в крайна сметка нищо. Това много те подтиска, но най-лошото е,че не можеш да се откажеш и да премахнеш този товар просто ей така..продължаваш без да знаеш докога..

  4. Anonymous каза:

    Не губи кураж и работи върху себе си. Пробвай различни неща и вярвай всеки ден! Не забравяй, че трудностите идват, за да ни научат на нещо.
    И всичко, което не ни убива, ни прави по-силни. 🙂
    П.В.

  5. Anonymous каза:

    Звучи заразително тъжно. И едновременно с това ме ядоса. Защо ли? Защото достигам до емоциите, но не разбирам отношението и подхода. Това, което чувам е: „Виждате ли, аз съм такъв прекрасен човек, ще съм най-добрият ви и незаменим служител, а вие не ме искате и не знам защо, след като гледам какви къде-ти по-зле от мен предпочитате”.
    Сигурно сте прекрасен човек и служител. Също е сигурно, че не умеете да се „продадете”. Щом стигате до интервю, значи привличате вниманието. Ами задръжте го!! Използвайте го! Виждат подходящ човек във Вас, интервюто е за да проверят така ли е. Заучените репертоари не помагат, не това искат да видят хората срещу Вас. Тях не ги интересува ролята, която играете, интересуват се от ВАС. Интервюто е равноправен форум на размяна на информация. Защо не Ви избират? Ами питайте! Интересувайте се за тях, разберете с какво сте им привлекли вниманието, какъв е идеалният според тях човек, къде виждате разминаване със собствения си профил, защо обявата им стои толкова време. ВИЕ също СТЕ интервюиращ – търсите идеалната за Вас компания, нали?
    И извинете, но стажовете са форма на бизнес, а не на благотворителност. Те струват пари и едва ли масово се наемат шоумени за тях.
    Когато не разбираме мотивацията на другата страна, често подценяваме изборите й. HR-ите не са идиоти. Просто не сте наясно с причините за избора. А и не знам защо не питате.
    Простете острия коментар, преди всичко – желая Ви Успех!!

  6. Anonymous каза:

    Уважаеми Анонимен,
    Разбирам критиката Ви, оценявам я и да: Прав сте! Начинът ми на мислене, докато пишех, със сигурност е бил повлиян от емоционалното ми състояние. Прав сте и за това, че не умея да се "продавам" – в последствие достигнах до този извод. Разбирам, че HR-ите не са идиоти, не съм го и мислила по този начин. Благодаря и за съветите!

    Леонора – не си сама, има и други в нашето положение. Ще се учим и развиваме от този житейски опит.

    Благодаря за коментарите и куража, който ми дадохте!

    Стефка Стефанова

  7. Петър Чернаев каза:

    Странно, аз съм от другата страна. Работодателя, който търси таланта там, където никой не го е открил. Не ползвам HR специалисти (това ми е грешката), а се опитвам във всеки нов човек да открия потенциала, амбицията за успех и коректността. Ползвах всички "евтини" методи в провинцията: Бюро по труда, Jobs, стажантски програми, насърчих хората да търсят връзки с мен за да ми препоръчат кандидати и резултата е средно 100:1 т.е. от 100 човека аз откривам максимум 1 в който да си струва да инвестирам. Всички съвети как да се държите по време на интервю могат по-скоро да ви представят в неправилната светлина, ако се явите пред работодател от моя тип. Единственото което не можах да проумея – ако сте били "златния служител" ЗАЩО си тръгнахте? Никога няма да забравя отговора на един от моите "златни хора" когато си тръгваше: "Всичко е точно, шефе, много ми харесва тук, парите не са зле, уважаваш ме, научи ме на много неща, ама в Университета ни казаха, че трябва да сменяме фирмата на 1-2 години, затова … извинявай, ще си ходя". От тогава (преди повече от 6 години) съм сменил много хора, но толкова емоционално го приех, че никога не допускам да правя от стажант – "златен служител". В момента съм наел 6 човека по стажантски програми и съм обявил 3, незаети повече от месец, места по такива, така че не мога да повярвам на 100% в историята, но е добре написано. Желая ви успех, най-искрено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *