Историята участва в конкурсния период 21.03-20(24).04
Кога си направих профил в JobTiger вече не помня. Защо го направих? За да намеря своето място под слънцето.
Все си мисля – какво ми липсва? Явно не съм във възрастовата група, към която е ориентиран сайта. Не всички мои работодатели ме обичат, но никой до сега не е казал, че не съм добър специалист. Ама видите ли, била съм бодлива. В какво се изразява тази моя бодливост? В това, че не правя компромиси със съвестта си.
Икономист съм. Комбинацията от знания и умения в областта на икономиката и тази на компютърните технологии ме прави и доста продуктивна. Въпреки това в последните 20 години опитите ми да намеря работа в голяма компания, където да използвам всичко, което зная, не се увенчават с успех. Получавала съм отговори от сорта – „Твърде висока е квалификацията Ви“, „Възрастта Ви не е подходяща“, „О, точно такъв човек ни трябва, но заплатата, която можем да ви дадем е…“ Следва цифра, гравитираща към минималната за страната заплата. Там, където все пак съм започвала, или не са ми плащали на време и цялото възнаграждение, или са искали от мене да участвам в схеми противоречащи на законодателството, или ниската заплата ме е карала да търся нещо ново. Ясно, че при такива условия бързо се е стигало до песента „Развод ми дай“.
Забавна история, казвате. Ако това може да е забавно, мога роман да напиша. Но не мисля, че е забавно. Тъжно е. Сега, след поредния опит, пак съм в процес на търсене. Пак пращам СV-та. Пак получавам отговори, които ме карат да се замисля, бих ли искала да работя във фирма, на която не и трябват хора с висока квалификация, или в такава, където плащат на главния си счетоводител по-малко, от колкото на общите си работници. От други дори отговор не получавам. Звъня по телефоните. Получавам оферти да се занимавам с МЛМ. Ровя из интернет. В поста си от юли 2010г ( http://nikolaewa.blogspot.com/2010/06/2.html) споделих за една порочна практика в мултинационалните фирми. Тя продължава и до сега. Нищо ново под слънцето.
Честит рожден ден на JobTiger.
Оставам с надеждата, че някъде има хора, които искат да намерят не човек, който да архивира отминали събития, а анализ, точна представа за процесите във фирмата, главен счетоводител, който да им бъде помощник, а не поредния човек, на който трябва да плащат (сиреч необходимо зло).
Нина Гордиюк
Текстът е публикуван в блога на автора.
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Бъди такава, каквато си- "бодлива" и безкомпромисна, но- много знаеща и още по-можеща! Убедена съм, че много интелигентни работодатели имат нужда точно от хора като теб, горе главата! Желая ти късмет!!!
Mila, Nina, iskam samo da ti pojelaia…DERZAI!!! Ubedena sam, 4e na kraia 6te nameri6 kakvoto tarsi6!!!
Успех в търсенето на място под слънцето, Нине :). Умна си, упорита си, имаш ценз и опит и който работодател не те хареса, той губи!!! прегръщам те :))) ММ
Za sajalenie v Bulgaria niamash li ''vuj4o vladika''nikoj ne ti obrushta vnimanie kolko si u4il i kolko znaesh,zatova predi pove4e ot 10 godini izlezna izraza ''Izti4ane na izto4nite mozaci na Zapad''.I az niamah referencii ot nikoi i pomnia kolko CV-ta sam ostavila v Sofia i rajona,a biah i mnogo mlada,zatova mi plashtaha i malko.Ako sa ostanali 4estni i inteligentni hora v tazi durjava triabva da oceniat edin naistina dobur kadur kato Vas,vse niakoi triabva da vurshi ka4estvena rabota.Uspeh,i dano skoro da Vi se obadiat za podhodiashta rabota! Tsveti Petkova
Нина,каквато ни е икономиката,такива са ни и "бизнесмените".Със сигурност това е причината да намалеем драстично през последните години.
Желая ти успех!!!Дияна Желева
E,ZNAESH,CHE SAM SI S TEBE…PETSI PETROV
Възрастова дискриминация! Пфу, колко нелепо. Знанията сами по себе си не се придобиват без опит, а и нищо не струват на теория. Успех, Нинка!
Браво Нина – много ми допадна написаното!!! И аз съм в същото положение, но не смятам, че като е криза трябва да работя за минимално заплащане и работа, която не ми харесва. В момента работодателите много злоупотребяват с това, че сме били в криза – над 2 години работих в банка ,която ме задължи да работя в почивни дни и не ми плати, всеки ден си тръгвах час и повече по-късно от работното време, естествено без заплащане и се приемаше за нормално тази организация – длъжен си им след като си на работа ): – жалка история… естествено напуснах – всички бяха възмутени, как съм можела да напусна такава престижна работа!?! 🙂
Възхищавам ти се,Нинка!Не вярвам,а зная,че никога няма да изневериш на себе си!
Neveroiatna istoria….!
Абсолютно истинска история, с каквато и самата аз съм се сблъсквала. Бих ти споделила моето решение – спрях да се терзая от това положение и намерих съвсем различно решение – работа за себе си. Поздравления за поста и УСПЕХ!