HR Блог на JobTiger.bg

Най-после съм зарината с работа….след две години оскъдни задачи. Правя си програми, работя до късно, динамична, гъвкава и очарователна съм, както обичам. И по средата на тоя весел екшън внезапно се разболявам и ща не ща – спя по цял ден, залепена за леглото. Работата стои паркирана в девета глуха, а детето се спасява само… А аз спя измъчено. И сънувам. На аерогарата съм с групата по салса. И те се готвят да пътуват към Бразилия. Шумотевица, веселба, луда работа. „Айде идвай, де”, ми казват. Ами да дойда, и без това се канех да намина натам през април. После си подремвам на летището и призори се събуждам, спомням си суетнята снощи и даже опипвам закупения билет за самолета в джоба ми! Ами сега? Трябва спешно да отскоча до в къщи да си събера багажа преди полета по обяд. 

Скачам с такси в къщи и викам на майка ми: „Заминавам днес за Бразилия. Къде е оня синия куфар, който е обиколил половината свят?”. Тя посрещна новината много хладнокръвно и уравновесено, но не успя да го намери. Нищо, ще взема друг куфар. Докато събирам бързо багаж, идва сестра ми. „Систър, реших да замина днес за Бразилия,” осведомявам я, „но нещо имам притеснения, стана много набързо…” „Няма проблем”, казва ми тя, „щом си уредила и работата да се свърши, и ти да се забавляваш, заминавай!”

Замислих се какъв куп работа ми е на главата, с всичките му срокове и как доста хора ще ме псуват, че съм ги зае…..за десет дни, за да си гледам кефа. А разчитат на мен.

Айде пак с такси на летището и …..  върнах билета. 

Събуждам се и не мога да осмисля случката. Разказвам на щерката и тя се цапва по челото: „Ама че си загубена! Насън няма последствия, така че не се съобразявай с другите, а прави каквото на теб ти харесва! Следващият път замини!” 

Как после да отричам природната интелигентност на младото поколение?

Петя Владимирова