Работна история искате. Добре, ето: слагам си чорапа, че е хладна утрин и да си налея нещо в чашата за вдъхновение…
Така. Хляба ми е от пасти. Правя торти. По-точно – дкоратор на торти съм, работата ми е да обгрижа външният им вид, до степен такава, че окото зърне ли ги, устните да изпуснат своето неовладяно и спонтанно „ихаааа”, „еееее…”, „оооо…” или друг нечленоразделен възглас на възхита, без, разбира се, да изключвам и обратното – посрещането на тортата с приветливото „ужас!”, каквото може да предизвика торта във формата на гигантска черна , лъскава като лачен чепик хлебарка, мазна и хрущяща…. Важното е да видиш радостта в очите на детето, пряко ужаса на родителското тяло, това удоволетворява всеки смотан работен ден. Да видиш доволен и още по – благодарен клиент, дори президент на републиката, ортодоксалния ни епископ за Западна Европа в Рим или Великия магистър на Суверенния военен орден на Малта!
Или защо не все някой ден и Софи Маринова, тази изнаназадваща ми се на 2 пъти Етрополска перла и моя бледа съученичка.
Историите… много и пре-любопитни, много от тях пиперливи дори, бидейки свързани с популярни хора, не всички от тях личностти, уви!
Тази е кратка, но с краските на куриозността, за това не е задължително да си залагате главата относно истинността й, колкото и да е преживяна от мен в реално време и час. И така, заклевам ви: вервайте ми – така ще сте по-богати, а и вярата може да е като влюбването, току виж ви дари с криле и нова палитра чувства, за които закърнелите сетива жаднеят.
Косурях си поредната торта, по обедно време, когато колегите обичайно се оттеглят за пладнешки отдих. Хвърлих поглед на хората, които влязоха в цеха и отидоха към офиса: група мургави наши събратя, което веднага в съзнанието ми предизвика асоциация за последваща циганска сватба. Така и беше. Дойдоха да си поръчат сватбена торта… (Боже, откога не съм писал история!) Извикаха ме в офиса, за да уточним подробностите и нагласим възможностите на реализма съобразно техните фантасмагорични изисквания и добре подплатени финансово възможности… Пресвета дево! Бяха трима джентълмени, плюс две дами – една млада и една по-възрастна, както и едно момченце-палечко с тях, всички добре говорещи матерният ни българси език.
Сториха ми се благи хора, а и в последствие наистина се оказаха такива. Писъствал съм по служебна линия и задължение на няколко цигански сватби и смело мога да кажа, че не е било задължение, всичките няколко случая бяха и удоволствие за мен, освен работа, истинско тържество. Мисля, че са прекрасни и широко скроени хора, въпреки всичко. Няма да нища темата. Просто – мащабно разтворени криле на албатрос, ако ви харесва, може да си представите и сватба тип кръстника, ала сичиляна. Да, историята ми е любовна. Меркантилна също. Интереса движи прогреса.
Тортата. Какво тортата?! Тя – разбираемо – бе възможно най-голямата, с най много етажи, джвръчки, цветове, финтифлюшна кинкалерийност… Чрешката на тортичката бе не някаква си сватбена фигурка на младоженци върху й, а моделирана фигурка от захарно тесто на Пинокио, или Буратино (навярно, би си помислил някой, заради „лъжливото овчарче”-младоженец)… мангасаряна кич. Традиционна. Прекрасна. За 400 човека +. Виждали сте наверно тибетски храм със всичките му орнаментации, разночветни веещи се панделчици и … Ами ето на, това е традиционна сватбена торта на заможна ромска фамилия, доколкото разбрах със строителен бизнес! Душици.
Работата ни включва доставка до мястото на събитието и монтаж.
Пристигнахме с разглобената на части торта пред хотел „Зографски”. Два пъти така пристигахме, поради извънмерния мащаб на тортата и невъзможността физически да се транспортира на веднъж цялата.
БМВ, Порше, Мерцедес, Ауди… Предпочитаните втомобилни марки и техните последни модели, паркирани пред хотела. Сватбарите вече пристигаха с лимузини те си и наистина маркови дрехи, докато ние се кълчотехме да пренасяме тортите кухненските колуари с ограничен достъп от управителя – злобно и завистливо леке, чийто вирнат нос бе натрит от размаханите ромски пачки с едри банкноти. А и вали вън. Стойката е климнала при превоза и вдиният етаж е повреден. Замазвам положението през пръсти. – Българска работа, иначе хубава. Офф, трудности и крачки-препятствия! Читави и разбрани цигани, ценящи майсторлъка, за който са си платили. Право им е да изискват.
Иди-дойди, някак зглобяваме осемдесетте етажа, фонтани, светлини система от виадукти, които съставят цялостната торта-инсталация… И какво? – Как може да има голям хотел, чиито двери към официозния салон да не са достатъчни, за да влезе през тях кулата от Пиза, па макар и наклонена! Шитня! И Сваляне на няколко горни етажа – горкия Пинокио, свят му се изви от клатушкане и врътки.
Ами няма маса, на която да се инсталира подобаващо всичко това!?… „Вдигнете Тони Стораро, неговата маса е най-голяма” – възглас. Еееее, ма той не иска да става. Добре, „Човека-Глас” държи на себе си и няма да отстъпи на „тортата-Голяма Берта”
Нещата още не са съвсем извън контрол, въпреки отпочналите наоколо бални танци за кръшни снага. Тортата наистина е Кулата в Пиза, наклона е видим и без око! Наместваме с хилядите си ръце. Тя е жива. – Мърда! Така, така… Ето, на, всичко е по местата си… Никой да не мърда, да не диша никой!! Бързо, изнасяме се, преди небето да се е срутило, бързо, като пръдня по пантофи, хаххааха… Не, стой, чакай, чакай!!!!!: Сватбен химн, младоженеца – НЕЕЕЕЕЕЕ……….., та това е 3 годишното момченце-палечко!! Пинокио едва се задържа с нокти върху разтичащата се от суетните и топлината захарна глазура!! Сега е момента да ни няма. Погледите са в несъзнаващият статута си младоженец. – Той рита футболна топка! Нееее, хахаха, добре, мъжки е! Незная булката на колко години е, не мога и да предполагам. Изнасяме се. Няма ни. Хвала. Ура!…
Продължава да вали. Младоженеца е на 3 години, сватбената фигурка е захарен Пинокио, булката сигурно и тя е шукар… Мисля за това, докато пътувам към Централна гара. Хващам си последния влак за Своге. Хиля си се сам. далеч от всичко това, денят вече е друг, следващ, нов и млад. Имам няколко часа безсъние, докато всичко започне наново… Работна истерия. Да, това е песен. Това е песен.
Цената на всичко това тук е възрастта на младоженеца – Пинокио. Това е. Нямам какво повече да кажа в своя защита.
Текстът е публикуван в сайта на автора.
Филип Славов
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Страхотен текст! Наистина! Поздравления!
Когато една история е истинска-тя винаги е хубава.Жалко,че не ме разсмя.Може би,защото реалността е плачевна-по принцип.Браво фил,добре си я разказал.В.Пирон
Поздравления Фил !!!
Грабна ме последното изречение, а щом съм стигнал до него, значи четенето си е струвало! Браво!
Продължава да вали………
Чудесен си, Фил!Това е песен!!!
Diliana
Историята колкото и да е хубава, е опропастена от правописа. Иначе вероятно щях да се смея, сега – не.
Прекрасно!!!
A относно правописа,За читателя,не е важно,за тази работа има други отговорни за това!!!
Много ме заинтригува,чудесно!
Браво Фил!
M.M.M.
М.М.М.
Че кой да е отговорен за правописа на даден човек, освен човека.
Ние не поправяме историите на хората, публикуваме ги, каквито са.
Иначе казано – животът такъв, какъвто е.
да, поемам си , естествено, вината и отговорността за пъстрилката граматически небивалици!!… в условията тук ясно е казано, че текстовете се публикуват, както са изпратени, без редакторска – каквато и да е – намеса… но за мен съдаржанието е същината, за някои ако е по-важна граматическата изправност, да вземе и да си чете граматики, има купища от издания, дано му е по-интересно, нека, хвала… да здраствует редакторите!!<3... а за текста си - пак казвам: поемам негативите от състоянието и условията, в което съм го писал и че го пратих прибързано, секунди след написването му, без дори самият аз да си го редактирам, туй то!!
Браво!!!
Edna istinska,pochti nebivala istoriq…Lek tekst za saprejivqvane,no baven za chetene poradi dalgite,neprinuditelni pauzi na iskren smqh.
Smqtam,che krasotata na vsqko neshto,kakto i na tazi istoriq,na dumite v neq e v prostotata,s koqto gledame na jivota,na malkite neshta ot nego – svatbata,polu-jivata torta,emoziite s koito ni darqva vsqka edna rabota,vseki edin interpersonalen kontakt.
Mnogo se smqh!Pozitivno mi e!I torta mi se doqde i na svatba mi se prihodi,hahaha…
Bravo,Philip!
ееее,българска ви работа, не се замисляте за смисъла на написаното, а се захванахте за граматика! това да не е изпит по български? браво филипе, за тази торта съм чувала от дъщеря си,твоята колежка, не с позробности, а само за големината й!дерзай!
Добре е написано и за съжаление действителността не ни развеселява.
И какво? Ние гласуваме, ти печелиш и си отиваш от нас?
З А Щ О ?
maistorski i s mnogo otkrovenija napisana istorija, mnogo lichna i v sastoto vreme obstochoveschka….
Страхотен разказ.
Четивото е добро и много самобитно. Иска малко редакторска работа, но много от добрите текстове на този свят са в същата графа… 🙂
Сър, любезен сте и думите са ви правдиви, дълъг живот да ви отредят боговете!!
историята я писах сутринта,, с клечки на клепачите като предпазно средство, за да не задрема, тъйкато не бях спал от 2 денонощия, но….хайде де!:))…
Едни от най-забележителните и весели текстове, които съм чел, са в блога на анонимен младеж, който почти няма правилно написана дума, но писанията му са уникални, в пълния смисъл на думата. Тогава се научих да загърбвам искрената си привързаност към добрия правопис, за да мога да оценявам безпристрастно таланта на самородни писачи. Това бе едно от най-добрите решения в живота ми.
Показ – перфектен!И точно в "пъстрилката граматически небивалици", там е цялостния чар на произведението ти! Изцяло подкрепям това талантливо звание, интересността и пълнотата на изразяване са повече от отлични! Желая ти успех от все сърце!!!
Interesno,hem veselo,hem tajno,no se zaslujava da go pro4ete6.
Уникално е!!!
Такива торти ,за всякакви събития в една Нова и Богата България,където всеки да може да си позволи да празнува така , с много, много фантазия и романтика !!!
Претенциозна боза. Добре, че човекът си плаща на клакьори. Иначе нивото е на "първи опити" в някое средношколско списание.
Ако някой се потруди да обясни какво му е "страхотното" и "интересното" на това, вероятно и аз ще науча нещо ново.
:)))