[Stories] Тортата

Работна история искате. Добре, ето: слагам си чорапа, че е хладна утрин и да си налея нещо в чашата за вдъхновение…
    
Така. Хляба ми е от пасти. Правя торти. По-точно – дкоратор на торти съм, работата ми е да обгрижа външният им вид, до степен такава, че окото зърне ли ги, устните да изпуснат своето неовладяно и спонтанно „ихаааа”, „еееее…”, „оооо…” или друг нечленоразделен възглас на възхита, без, разбира се, да изключвам и обратното – посрещането на тортата с приветливото „ужас!”, каквото може да предизвика торта във формата на гигантска черна , лъскава като лачен чепик хлебарка, мазна и хрущяща…. Важното е да видиш радостта в очите на детето, пряко ужаса на родителското тяло, това удоволетворява всеки смотан работен ден. Да видиш доволен и още по – благодарен клиент, дори президент на републиката, ортодоксалния ни епископ за Западна Европа в Рим или Великия магистър на Суверенния военен орден на Малта!
Или защо не все някой ден и Софи Маринова, тази изнаназадваща ми се на 2 пъти Етрополска перла и моя бледа съученичка.
Историите… много и пре-любопитни, много от тях пиперливи дори, бидейки свързани с популярни хора, не всички от тях личностти, уви!
Тази е кратка, но с краските на куриозността, за това не е задължително да си залагате главата относно истинността й, колкото и да е преживяна от мен в реално време и час. И така, заклевам ви: вервайте ми – така ще сте по-богати, а и вярата може да е като влюбването, току виж ви дари с криле и нова палитра чувства, за които закърнелите сетива жаднеят.
Косурях си поредната торта, по обедно време, когато колегите обичайно се оттеглят за пладнешки отдих. Хвърлих поглед на хората, които влязоха в цеха и отидоха към офиса: група мургави наши събратя, което веднага в съзнанието ми предизвика асоциация за последваща циганска сватба. Така и беше. Дойдоха да си поръчат сватбена торта… (Боже, откога не съм писал история!) Извикаха ме в офиса, за да уточним подробностите и нагласим възможностите на реализма съобразно техните фантасмагорични изисквания и добре подплатени финансово възможности… Пресвета дево! Бяха трима джентълмени, плюс две дами – една млада и една по-възрастна, както и едно момченце-палечко с тях, всички добре говорещи матерният ни българси език.
Сториха ми се благи хора, а и в последствие наистина се оказаха такива. Писъствал съм по служебна линия и задължение на няколко цигански сватби и смело мога да кажа, че не е било задължение, всичките няколко случая бяха и удоволствие за мен, освен работа, истинско тържество. Мисля, че са прекрасни и широко скроени хора, въпреки всичко. Няма да нища темата. Просто – мащабно разтворени криле на албатрос, ако ви харесва, може да си представите и сватба тип кръстника, ала сичиляна. Да, историята ми е любовна. Меркантилна също. Интереса движи прогреса.
Тортата. Какво тортата?! Тя – разбираемо – бе възможно най-голямата, с най много етажи, джвръчки, цветове, финтифлюшна кинкалерийност… Чрешката на тортичката бе не някаква си сватбена фигурка на младоженци върху й, а моделирана фигурка от захарно тесто на Пинокио, или Буратино (навярно, би си помислил някой, заради „лъжливото овчарче”-младоженец)… мангасаряна кич. Традиционна. Прекрасна. За 400 човека +. Виждали сте наверно тибетски храм със всичките му орнаментации, разночветни веещи се панделчици и … Ами ето на, това е традиционна сватбена торта на заможна ромска фамилия, доколкото разбрах със строителен бизнес! Душици.
Работата ни включва доставка до мястото на събитието и монтаж.
Пристигнахме с разглобената на части торта пред хотел „Зографски”. Два пъти така пристигахме, поради извънмерния мащаб на тортата и невъзможността физически да се транспортира на веднъж цялата.
БМВ, Порше, Мерцедес, Ауди… Предпочитаните втомобилни марки и техните последни модели, паркирани пред хотела. Сватбарите вече пристигаха с лимузини те си и наистина маркови дрехи, докато ние се кълчотехме да пренасяме тортите кухненските колуари с ограничен достъп от управителя – злобно и завистливо леке, чийто вирнат нос бе натрит от размаханите ромски пачки с едри банкноти. А и вали вън. Стойката е климнала при превоза и вдиният етаж е повреден. Замазвам положението през пръсти. – Българска работа, иначе хубава. Офф, трудности и крачки-препятствия! Читави и разбрани цигани, ценящи майсторлъка, за който са си платили. Право им е да изискват.
Иди-дойди, някак зглобяваме осемдесетте етажа, фонтани, светлини система от виадукти, които съставят цялостната торта-инсталация… И какво? – Как може да има голям хотел, чиито двери към официозния салон да не са достатъчни, за да влезе през тях кулата от Пиза, па макар и наклонена! Шитня! И Сваляне на няколко горни етажа – горкия Пинокио, свят му се изви от клатушкане и врътки.
Ами няма маса, на която да се инсталира подобаващо всичко това!?… „Вдигнете Тони Стораро, неговата маса е най-голяма” – възглас. Еееее, ма той не иска да става. Добре, „Човека-Глас” държи на себе си и няма да отстъпи на „тортата-Голяма Берта”
Нещата още не са съвсем извън контрол, въпреки отпочналите наоколо бални танци за кръшни снага. Тортата наистина е Кулата в Пиза, наклона е видим и без око! Наместваме с хилядите си ръце. Тя е жива. – Мърда! Така, така… Ето, на, всичко е по местата си… Никой да не мърда, да не диша никой!! Бързо, изнасяме се, преди небето да се е срутило, бързо, като пръдня по пантофи, хаххааха… Не, стой, чакай, чакай!!!!!: Сватбен химн, младоженеца – НЕЕЕЕЕЕЕ……….., та това е 3 годишното момченце-палечко!! Пинокио едва се задържа с нокти върху разтичащата се от суетните и топлината захарна глазура!! Сега е момента да ни няма. Погледите са в несъзнаващият статута си младоженец. – Той рита футболна топка! Нееее, хахаха, добре, мъжки е! Незная булката на колко години е, не мога и да предполагам. Изнасяме се. Няма ни. Хвала. Ура!…
Продължава да вали. Младоженеца е на 3 години, сватбената фигурка е захарен Пинокио, булката сигурно и тя е шукар… Мисля за това, докато пътувам към Централна гара. Хващам си последния влак за Своге. Хиля си се сам. далеч от всичко това, денят вече е друг, следващ, нов и млад. Имам няколко часа безсъние, докато всичко започне наново… Работна истерия. Да, това е песен. Това е песен.
Цената на всичко това тук е възрастта на младоженеца – Пинокио. Това е. Нямам какво повече да кажа в своя защита.
Текстът е публикуван в сайта на автора.

Филип Славов
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

24 comments

  1. Страхотен текст! Наистина! Поздравления!

  2. Anonymous каза:

    Когато една история е истинска-тя винаги е хубава.Жалко,че не ме разсмя.Може би,защото реалността е плачевна-по принцип.Браво фил,добре си я разказал.В.Пирон

  3. tonian56 каза:

    Поздравления Фил !!!

  4. Грабна ме последното изречение, а щом съм стигнал до него, значи четенето си е струвало! Браво!

  5. Anonymous каза:

    Продължава да вали………
    Чудесен си, Фил!Това е песен!!!
    Diliana

  6. Anonymous каза:

    Историята колкото и да е хубава, е опропастена от правописа. Иначе вероятно щях да се смея, сега – не.

  7. Anonymous каза:

    Прекрасно!!!
    A относно правописа,За читателя,не е важно,за тази работа има други отговорни за това!!!

    Много ме заинтригува,чудесно!

    Браво Фил!
    M.M.M.

  8. Заро каза:

    М.М.М.
    Че кой да е отговорен за правописа на даден човек, освен човека.

    Ние не поправяме историите на хората, публикуваме ги, каквито са.

    Иначе казано – животът такъв, какъвто е.

  9. philipstanil каза:

    да, поемам си , естествено, вината и отговорността за пъстрилката граматически небивалици!!… в условията тук ясно е казано, че текстовете се публикуват, както са изпратени, без редакторска – каквато и да е – намеса… но за мен съдаржанието е същината, за някои ако е по-важна граматическата изправност, да вземе и да си чете граматики, има купища от издания, дано му е по-интересно, нека, хвала… да здраствует редакторите!!<3... а за текста си - пак казвам: поемам негативите от състоянието и условията, в което съм го писал и че го пратих прибързано, секунди след написването му, без дори самият аз да си го редактирам, туй то!!

  10. Iveto каза:

    Edna istinska,pochti nebivala istoriq…Lek tekst za saprejivqvane,no baven za chetene poradi dalgite,neprinuditelni pauzi na iskren smqh.
    Smqtam,che krasotata na vsqko neshto,kakto i na tazi istoriq,na dumite v neq e v prostotata,s koqto gledame na jivota,na malkite neshta ot nego – svatbata,polu-jivata torta,emoziite s koito ni darqva vsqka edna rabota,vseki edin interpersonalen kontakt.
    Mnogo se smqh!Pozitivno mi e!I torta mi se doqde i na svatba mi se prihodi,hahaha…
    Bravo,Philip!

  11. Anonymous каза:

    ееее,българска ви работа, не се замисляте за смисъла на написаното, а се захванахте за граматика! това да не е изпит по български? браво филипе, за тази торта съм чувала от дъщеря си,твоята колежка, не с позробности, а само за големината й!дерзай!

  12. Anonymous каза:

    Добре е написано и за съжаление действителността не ни развеселява.

  13. Anonymous каза:

    И какво? Ние гласуваме, ти печелиш и си отиваш от нас?
    З А Щ О ?

  14. Anonymous каза:

    maistorski i s mnogo otkrovenija napisana istorija, mnogo lichna i v sastoto vreme obstochoveschka….

  15. Anonymous каза:

    Страхотен разказ.

  16. smarkoff каза:

    Четивото е добро и много самобитно. Иска малко редакторска работа, но много от добрите текстове на този свят са в същата графа… 🙂

  17. philipstanil каза:

    Сър, любезен сте и думите са ви правдиви, дълъг живот да ви отредят боговете!!

    историята я писах сутринта,, с клечки на клепачите като предпазно средство, за да не задрема, тъйкато не бях спал от 2 денонощия, но….хайде де!:))…

  18. smarkoff каза:

    Едни от най-забележителните и весели текстове, които съм чел, са в блога на анонимен младеж, който почти няма правилно написана дума, но писанията му са уникални, в пълния смисъл на думата. Тогава се научих да загърбвам искрената си привързаност към добрия правопис, за да мога да оценявам безпристрастно таланта на самородни писачи. Това бе едно от най-добрите решения в живота ми.

  19. Areka каза:

    Показ – перфектен!И точно в "пъстрилката граматически небивалици", там е цялостния чар на произведението ти! Изцяло подкрепям това талантливо звание, интересността и пълнотата на изразяване са повече от отлични! Желая ти успех от все сърце!!!

  20. Anonymous каза:

    Interesno,hem veselo,hem tajno,no se zaslujava da go pro4ete6.

  21. Anonymous каза:

    Уникално е!!!

  22. Богомил каза:

    Такива торти ,за всякакви събития в една Нова и Богата България,където всеки да може да си позволи да празнува така , с много, много фантазия и романтика !!!

  23. Anonymous каза:

    Претенциозна боза. Добре, че човекът си плаща на клакьори. Иначе нивото е на "първи опити" в някое средношколско списание.
    Ако някой се потруди да обясни какво му е "страхотното" и "интересното" на това, вероятно и аз ще науча нещо ново.
    :)))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *