[Stories] Интервю за работа с тигър … с JobTiger

18 март, 2011 Стефан Марков Няма коментари
„Когато тръгнеш нявга към Итака, моли се пътя ти да е далечен, изпълнен с перипетии и знания”. Следвайки това послание на К. Кавафис, потеглих към далечни брегове, обиколих страните от познатия свят и натрупах опит и знание. Бродих, стоях си, пак бродех, творих, зубрех, говорех, разбирах, учих. И така известно време. Седем години.
Един ден всичко приключи. Реших, че е време да пообиколя квартала, града, страната, Мрежата и да стигна най-сетне Итака. Вече я виждах, съвсем близо, там на хоризонта. Чудех се как да стигна да там по-бързо. Имах нужда от това. Скоро Фортуна ми се усмихна. Е и Интернет ми помогна. И апаратът, измислен от Бел. Свързах се с един човек. С един тигър на картинка (странно!). Поне така пишеше на едно картонче. Визитна картичка май му казват. Той се казваше Павел и ми подаде половината от билета за Итака. И ми каза:
- Другата половина е у теб.
Не го разбрах.
Срещнахме се за първи път на едно място. Малко беше хаотично. Разни хора носеха някакви кашони. Суетяха се, въртяха се в кръг.
- Местим се от едно място на друго – каза ми той.
Движеието е майка на развитието, помислих си аз. Все пак ми беше странно и хаотично.
Влязохме в една стая. Отлично подредена. Ред, малко полиран ред, строгост на обстановката. Маса. Два стола.
„Липсва само лампата за разпит” – помислих си аз. Обикновено не ми пукаше, но сега беше важно, трябваше да съм добър, много добър и да си взема билетчето. Странна топка се сви в стомаха ми. След минута почти откачих.
С Павел обаче се оказа много лесно. Говорил съм с хиляди хора и не само. Но рядко ми се случва да се чувствам толкова добре, когато говоря с някого. Забравих паниката. Забравих всичко. Просто седяхме и си говорехме. От въпрос на въпрос, от тема на тема възвръщах увереността си. Радвах се на живота. Усещах как строя сала, с който щях да стигна от хоризонта до острова.
Не разбрах кога приключихме. Бях се увлякъл.
Мина малко време. Видяхме се отново. Говорихме пак. Там бяха и други хора. Бях още по-уверен. Когато не бях имаше кой да ми помогне.
Един ден телефонът звънна:
- Отплавай. Успя да откриеш вътре в себе си това което не ти достигаше, за да завършиш пътуването. Попътен вятър.
Така стигнах до Итака. Странен начин, странен кратък разказ. Но пък съвсем истински.
Светослав Бенчев
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Конкурс, март 2011

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *