HR Блог на JobTiger.bg

Кога си направих профил в JobTiger вече не помня. Защо го направих? За да намеря своето място под слънцето.

Все си мисля – какво ми липсва? Явно не съм във възрастовата група, към която е ориентиран сайта. Не всички мои работодатели ме обичат, но никой до сега не е казал, че не съм добър специалист. Ама видите ли, била съм бодлива. В какво се изразява тази моя бодливост? В това, че не правя компромиси със съвестта си.

Икономист съм. Комбинацията от знания и умения в областта на икономиката и тази на компютърните технологии ме прави и доста продуктивна. Въпреки това в последните 20 години опитите ми да намеря работа в голяма компания, където да използвам всичко, което зная, не се увенчават с успех. Получавала съм отговори от сорта – „Твърде висока е квалификацията Ви“, „Възрастта Ви не е подходяща“, „О, точно такъв човек ни трябва, но заплатата, която можем да ви дадем е…“ Следва цифра, гравитираща към минималната за страната заплата. Там, където все пак съм започвала, или не са ми плащали на време и цялото възнаграждение, или са искали от мене да участвам в схеми противоречащи на законодателството, или ниската заплата ме е карала да търся нещо ново. Ясно, че при такива условия бързо се е стигало до песента „Развод ми дай“.

Забавна история, казвате. Ако това може да е забавно, мога роман да напиша. Но не мисля, че е забавно. Тъжно е. Сега, след поредния опит, пак съм в процес на търсене. Пак пращам СV-та. Пак получавам отговори, които ме карат да се замисля, бих ли искала да работя във фирма, на която не и трябват хора с висока квалификация, или в такава, където плащат на главния си счетоводител по-малко, от колкото на общите си работници. От други дори отговор не получавам. Звъня по телефоните. Получавам оферти да се занимавам с МЛМ. Ровя из интернет. В поста си от юли 2010г ( http://nikolaewa.blogspot.com/2010/06/2.html) споделих за една порочна практика в мултинационалните фирми. Тя продължава и до сега. Нищо ново под слънцето.

Честит рожден ден на JobTiger.

Оставам с надеждата, че някъде има хора, които искат да намерят не човек, който да архивира отминали събития, а анализ, точна представа за процесите във фирмата, главен счетоводител, който да им бъде помощник, а не поредния човек, на който трябва да плащат (сиреч необходимо зло).

Най-после съм зарината с работа….след две години оскъдни задачи. Правя си програми, работя до късно, динамична, гъвкава и очарователна съм, както обичам. И по средата на тоя весел екшън внезапно се разболявам и ща не ща – спя по цял ден, залепена за леглото. Работата стои паркирана в девета глуха, а детето се спасява само… А аз спя измъчено. И сънувам. На аерогарата съм с групата по салса. И те се готвят да пътуват към Бразилия. Шумотевица, веселба, луда работа. „Айде идвай, де”, ми казват. Ами да дойда, и без това се канех да намина натам през април. После си подремвам на летището и призори се събуждам, спомням си суетнята снощи и даже опипвам закупения билет за самолета в джоба ми! Ами сега? Трябва спешно да отскоча до в къщи да си събера багажа преди полета по обяд. 

Скачам с такси в къщи и викам на майка ми: „Заминавам днес за Бразилия. Къде е оня синия куфар, който е обиколил половината свят?”. Тя посрещна новината много хладнокръвно и уравновесено, но не успя да го намери. Нищо, ще взема друг куфар. Докато събирам бързо багаж, идва сестра ми. „Систър, реших да замина днес за Бразилия,” осведомявам я, „но нещо имам притеснения, стана много набързо…” „Няма проблем”, казва ми тя, „щом си уредила и работата да се свърши, и ти да се забавляваш, заминавай!”

Замислих се какъв куп работа ми е на главата, с всичките му срокове и как доста хора ще ме псуват, че съм ги зае…..за десет дни, за да си гледам кефа. А разчитат на мен.

Айде пак с такси на летището и …..  върнах билета. 

Събуждам се и не мога да осмисля случката. Разказвам на щерката и тя се цапва по челото: „Ама че си загубена! Насън няма последствия, така че не се съобразявай с другите, а прави каквото на теб ти харесва! Следващият път замини!” 

Как после да отричам природната интелигентност на младото поколение?

Петя Владимирова