HR Блог на JobTiger.bg

Беше понеделник. Преди това, в петък, бях пуснал обява за оперативен счетоводител и само за уикенда бях получил 250 автобиографии. Това беше добре, защото трябваше да подбера 20 човека. Така е с масовите подбори, пада голямо четене, с което и се заех максимално концентриран.

Някъде около 11:00 ми се обадиха от рецепция, че е дошла кандидатка, която носи документите си на място и има няколко въпроса. Слязох набързо, дамата ме чакаше с вече приготвена папка, която взех, обещах да прегледам и да й се обадя, ако преценя, че отговаря на изискванията. Тя ме попита колко време ще отнеме подбора, има ли много кандидати, отговорих й и се разделихме.

В офиса отворих папката й, която съдържаше разпечатана автобиография и диск в хартиена обложка, на който пишеше „Ако не съм подходяща ми го върнете“. Дотук добре. От автобиографията й стана ясно, че не е подходяща за позицията- няма икономическо образование и необходимия опит, беше работила като аниматорка в детски център. Казваше се Ина, беше завършила Здравен мениджмънт.

Поради големия брой кандидати обратна връзка на неодобрените по документи не се предоставяше, само на явили се на интервю, така че в следващите няколко дни забравих за Ина, потънал в опита и уменията на други кандидати.

Един ден от рецепция ме информираха, че кандидатка има няколко въпроса, дали ще мога да сляза. Помолих да я упътят към кафето и слязох след около 15 минути. Беше Ина, седеше на масата с чаша чай и книга. Помоли да й кажа дали има шансове за позицията. Отговорих и, че явно не отговаря на посочените за длъжността изисквания. Да опита в бъдеще за някоя друга, подходяща за опита и квалификацията й. Ина се натъжи, събра си нещата, благодари ми и си тръгна.

Същия следобед получих мейл от нея. Беше кратко стихотворение:

За теб отчаяно мисля, когато вали
и капят сълзите ми тихо без смисъл и звук
Дали ще бъдеш до мен, когато вали
или пък друга ще милваш далече от тук.

Свикнал съм на странни мейли- неподходящи снимки, не прикачени файлове, объркани позиции и компании, но досега не бях получавал стихотворения. Реших, че се е объркала.
В следващите две седмици получих още няколко стихотворение и дузина снимки на цветя, птици, влюбени двойки и други с романтичен привкус. Всичките бяха от Ина. След време мейлите й оредяха и се сведоха до към 1- 2 снимки месечно.

След около половин година смених компанията, подържам редовно връзка с колегите от ЧР и знам, че Ина продължава да кандидатства почти за всички обявени позиции.

Историята днес от колегата ни Велислав Тодоров. Той ни е изпратил две истории и споделя:
„Историте ми са истински. Базирани са на опита ми като рекрутър в големи компании, към отворените позиции на които имаше огромен интерес. Имената на градовете и кандидатите са сменени, за да не огорча някого.“

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!