С времето все повече се убеждавам, че случайни неща просто НЯМА…
Далечната 1994-та…Работя в едно западащо държавно предприятие като проектант. Един ден отивам в Общината да свърша работа и един час гледам как служителите от отдела се моткат насам-натам по служебни задачи, а аз се налага да ги чакам в приемното им време!? Кипна ми, влязох в стаята на началник отдела и вдигнах скандал, че не си определят приоритетите. Два месеца по-късно напуснах работата си и в продължение на месец се чувствах изключително щастлива като проектант на свободна практика. И един прекрасен ден мъжът ми ме дръпна и каза: „Виж какво, днес говорих с един от началниците на отдели в общината и той предлага да почнеш при тях. Според мен това е чудесна възможност.” Колкото и да не ми се щеше, съобразих се с мнението на „половинката” и отидох. И какво да видя – става въпрос за същия човек, на когото вдигнах скандал. Как може да ме кани след онова първо впечатление?? После се сработихме чудесно и той се оказа много готин и шеф, и човек. Беше ми мъчно като се разделихме. В последния си работен ден той ни заведе всички от отдела (бяхме 5 човека) на разходка с лодка по Дунава и на изпроводяк ни връчи по един голям толстолоб. Душа човек. Още го споменавам с добро!
После, преди около 10 години, след осемгодишно митарстване из северна България, реших да се завърна в Пловдив. Изсипвам се тук росна-росна, с малко дете, известно количество багаж и никакви контакти в моята професионална сфера. 3-4 дни обикаляме двете с майка ми брокерските агенции да търсим жилище. И в една строителна фирма тя изтърсва на брокерката, че си търся работа, а дамата любезно обеща да предаде на шефа. Не се тревожа изобщо, защото стресът по внезапната, поредна смяна на града ми е предостатъчен. 🙂 След няколко минути шефът пристигна, изгледа ме за няколко секунди и каза: „Подай си молбата и почвай от понеделник”. Е, това си беше стряскащо дори за моя оптимистичен дух!
Но не беше всичко. 2-3 месеца по-късно хващам погрешка маршрутка 4 вместо автобус 4 и сядам до сравнително млад, добре облечен мъж, който почва да ми хвърля явно заинтересовани погледи. И преди да му тегля една дългосвиреща, той се усмихна: „Не ме позна, нали”. Отдъхнах си с облекчение – оказа се състудент. Разменихме си координатите и слязох на следващата спирка. Две години по-късно, когато бях решила да напусна стрoителната фирма, той вече ме беше търсил 2-3 пъти с предложение да почна работа в неговия отдел, така че нямах никаква пауза при смяна на местоработата. Мда. Почнах работа там и месец по-късно на оперативка той ми заяви, че като най-нова в отдела и с все още необременено от тамошната работа мислене ми възлага една изключително отговорна работа. Бях озадачена, че като новобранка ми се гласува такова доверие. Обаче изведнъж се наложи да замествам колежките, които бяха в командировка и …… не остана време за възложената задача. Три седмици по-късно той идва и ми казва, че срокът наближава и е крайно време да покажем варианти на решенията, така че на следващия ден двамата с него ще ги обсъждаме. Ужас!!! Нищо не бях направила. Но вярата ми в моите ангели-пазители е неизменна. Седнах пред белия лист, хванах молива, отпуснах съзнанието си и с няколко бързи щриха драснах скицата на проекта, с който щяхме да пожънем огромен успех. След това съвместната работа на няколко професионалисти изчисти детайлите, а реализацията се оказа по-добра, отколкото изобщо сме се надявали. Няколко глави мислят винаги по-добре от една. 🙂
И месец след този невероятен успех моят шеф беше внезапно уволнен, за ужас на всички нас и отделът ни осиротя без ръководител. Иронията на съдбата е, че за обща изненада бях една от тези, на които беше предложен поста и след кратък бурен размисъл реших да яхна вълната, поемайки очевадния риск да се проваля, което слава богу, не се случи.
И така нагазих в най-голямото професионално блато в живота си. Но това вече е друга история….
Историята днес от Петя Владимирова.
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Браво!!!
След като прочетох тази история се чудя какво ли ще стане ако пуснеш един фиш 6/49?!
Късмета идва при заслужилите го, явно си доста заслужила, браво!
Една хубава история!
Ето, такъв е живота! Случайности няма. Харесва ми!
Ммммдаааа.:)))Свежо,ведро,откровено,истинско.Накара ме да се усмихна,повиши духа ми и върна насторението ми.Хе-хе!Колко малко му трябва на човек!
Дерзай!
Не съм анонимна!Яна съм.