![]() |
Picture source: www.sxc.hu |
4.Поддържайте еднакви стандарти при отделните интервюиращи. Не всички интервюиращи са еднакво последователни. Повечето от тях не са били никога обучавани (и именно те са хората, които имат най-високо самочувствие и най-слаба самооценка). Рекрутиращите имат естественна склонност да се придържат към личната си „зона на комфорт”, докато провеждат интервюта. Някои могат да задават по-добре въпроси от други, някои пък презентират информацията по-успешно пред кандидатите, превръщайки се в чудесни посланици на компанията ви. При оценяването на интервютата, определени рекрутъри проявяват голямо внимание към детайлите, други, са по-общо ориентирани. Затова е добре отделните интервюиращи да бъдат инструктирани да избягват лични мнения и оценки.
5.Оценявайте кандидатите по представянето, не по предишния опит или обещанията им. Всеки кандидат се стреми да направи най-добро впечатление. Умните кандидати предусещат какво искате да чуете. Тяхната цел е да ви убедят, че са подходящи за позицията. Искайки да изглеждат добре в очите ви, те ще опитат да ви обещаят определени резултати или ниво. Не забравяйте, че по време на самото интервю, кандидатите ще бъдат в най-добрата светлина, в която ще ги видите изобщо. Обещанията и миналият опит обаче не са гаранция за бъдещи постижения. За да разсеете произвежданата от кандидатите димна завеса, задавайте въпроси, които да са ориентирани към реалните постижения на хората. Питайте ги, дали тези постижения са лично техни, или са плод от колективна работа.
6.Осигурете на кандидатите информация за вашата компания. Кандидатите напускат интервюто със собствените си впечатления и преценки. Докато вие се опитвате да ги прецените, те се опитват да преценят работата и фирмата. Затова им помогнете максимално. Не забравяйте, че в тази стресова ситуация човек може да поеме само ограничено количество информация. Това означава, че трябва да имате писмени материали за компанията и позицията, която е отворена. Още по-добре е, ако можете да насочите хората и към онлайн материали за домашно четене. Знайте също така всичко, което кандидатът може да ви попита – подгответе се старателно.
Провеждането на интервюта е значително по-отговорен и комплексен процес, отколкото изглежда на пръв поглед. От вас, като HR специалисти, зависят много неща – да подберете правилните хора, да им дадете необходимата информация, да бъдете добри посланици на интервюиращата компания. Това е донякъде и PR работа – хората научават и запомнят нещата, които им казвате и показвате, създавайки си по този начин конкретна представа за компанията. Ако желаете те да мислят за тази компания като за надежден и перспективен работодател, напишете си домашното. Това е полезно и за двете страни. И ще ви гарантира прогнозируеми, последователни и ясни резултати при подбора на хора.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…
Добри съвети, но липсват инструментите. Сега ще обясня нагледно с един от най-често задаваните въпроси: „Какъв стил на управление прилагате – авторитарен или демократичен?“
Ако си сложат ръката на сърцето, 99% от HR-те трабва да признаят, че не знаят как да оценят доколко полученият отговор е верен (единия процент го оставям за лични познати, които може да са научили нещо от мен в разговори на маса:))). Майтапа настрана, но кой ще каже – аз съм авторитарна личност, назначете ме и след месец половината персонал ще емигрира в Северна Корея. Никой, естествено. А че има свръхавторитарни ръководители, има – и то не малко. Само че никой не е луд да си го признае по време на интервюто, затова се казва стандартното „демократичен, но без да ги оставям да ми се качват на главата“ – и всички са доволни. Ритуалът е спазен.
Има ли обаче начин да се разбере предварително дали даден ръководител е авторитарен или не? Има, естествено. При това без да се четат оплаквания по форуми, които биха могли да са субективни, дело на обидени служители. Ние обаче търсим логиката.
А тя е – колкото една личност е по-авторитарна, толкова по-неправомерно голяма е властта на най-близките й сътрудници. Ако в някоя фирма шофьорът на директора си позволява да повишава тон на главния счетоводител, а мениджърите се молят на личната асистентка на шефа за някакъв документ по три пъти – изобщо не се съмнявайте каква личност управлява фирмата. Най- яркият признак за авторитарност е нереално голямата власт на „приближените“. Дори един руски император (май Павел) го бе казал прекрасно – „у нас именит е този, който в момента разговаря с мен – и само докато разговаря с мен“. Толкова.
Попитайте кандидат, който твърди, че е „демократичен“, дали е наказвал „приближени“ след оплакване на мениджъри. Изобщо, дълбайте в тази посока и няма да сбъркате. Ръководител, който цени секретарката и шофьора си повече от ръководителя на производството, е свръхавторитарен. Подобно отношение означава, че той реално уважава само собственото си мнение, възприема се като бог, а обслужващия го персонал – като жрици в собствения му храм. Докато мениджърите са просто поклонници.
(Има едно изключение, но то не касае конкретния случай – неправомерно голяма власт на секретарки/секретутки в чуждестранни фирми у нас. Обикновено тук е пратен пълен безхаберник и една по-умна жена започва да управлява от негово име, довеждайки скоро фирмата до фалит. В слуая обаче не става дума за авторитаризъм, а за пълна мърлящина на шефа. Подобни фирми се познават по това, че набирането на персонала се контролира от въпросната…дама (понякога е господин) и все не могат да се намерят подходящите хора…Ако в обявата за кандидатстване няма два имейла (единият на шефа) – не се надявайте особено да спечелите позицията. Аз лично познавам поне десетина чужди фирми у нас, управлявани от „лични сътруднички“, чиито умения и компетенции са по-скоро за Околовръстното. И в чужбина се питат – абе какво става в тази България, къде са компетентните хора…? И т.н, и т.н. Но това беше само малко отклонение.)
Та – демократичното управление предполага еднаква учтивост към всички, но пропорционално на позицията уважение към решенията на даден служител. Ако някой почне да ви разказва как всеки ден си говорел с работниците и им вярвал повече, отколкото на супервайзорите – всъщност това е човек, който не вярва на никого. И който иска да управлява „през ниво“ (както се опитваше да опише наукообразно личната си неувереност и мнителност един мой бивш началник), тоест – всички да докладват само на него, а после той да решава на кого да вярва. Само че това е авторитарност в най-чист, сталински вид. Впрочем, авторитарността винаги върви с недоверие към преките подчинени.
Не зная дали съм бил полезен с всичко гореизложено, но ако някой иска да открие истината, трябва да мисли. Само със стандартни въпроси не става.
А ако някой е авторитарен, той не умее и да делегира, така че имате отговора и на следващия стандартен въпрос…