Човек и много да учи, стига до интервютата за работа. За щастие в последно време ми се случва да съм от по-благоприятната страна на масата и да избирам колегите си – но сега ще разказвам от гледната точка на кандидата
Аз много обичах да ходя на интервюта – дори да не съм убеден, че искам дадена работа. Срещите с различни „изпитващи“ ми бяха много интересни. На едно място се срещаш със специалист по човешките ресурси, на друго с шефа, на трето с някой, който просто е натоварен със задачата…
Историите нямат хронологична последователност* – описвам ги по реда в който изплуваха в съзнанието ми.
1. Как реших да ставам HR?
Някой ден ще стана HR! В четвърти курс четях доста по темата и бях убеден, че това мога да го правя добре. Даже писах на една-две компании с подобни обяви.Обади ми се една фирма за търговия с недвижими имоти (бяха в голям подем). Поканиха ме …ама се оказа, че търсят някой опитен, който да оглави отдела. Все пак ме харесаха и ми предложиха друга позиция … ама аз бях решил да ставам HR и отказах. Това интервю ми е като сън – после си се чудех на акъла защо губя времето на хората…ама не бяха казали, че си търсят шеф.
2. Някакви Praktiker…
Пътувахме за едно баскет гостуване в Ботевград, когато ми се обадиха с покана за интервю.
Практикер бяха сравнително нова фирма на пазара или поне в моето съзнание бяха такива. Сайтът им беше добър и бяха оставили мейл в секцията „Кариери“. И аз като тъкмо завършил бакалавър реших да си предложа услугите – можеше да им свърша някаква работа. Зарадваха се, че ги търся. Поканиха ме – много добро интервю проведоха (нали исках да ставам HR, направи ми впечатление). Предложиха ми някаква стартова позиция (не продавач де), но в същото време други ги изпревариха и се разминахме.
3. Новият call център на TBI
Тук ме поканиха за работа в маркетинг отдел…то се оказа телефонен маркетинг Аз първо не обичам да говоря по телефона, пък и нямам дикция за подобна работа. Не знам как стана така, но интервюто се завъртя в посока дали смятам, че мога да съм team leader на новосформиращият се екип. Бях убеден, че мога но
ми се стори малко несериозно да ме отивам за едно, да си говорим за друго и да ми предлагат трето. Особено, когато за третото има десетки по-подготвени от мен. Та, накрая получих някаква междинна оферта, но не се разбрахме.
4. Майсторските класове в УНСС
Това беше драматично. В УНСС се организираха Майсторски класове на различна тематика – програмата имаше нещо общо с Максим Бехар. В четвърти курс кандидатствах за нещо свързано с Медии – бях убеден, че ще ме поканят – но … тц. Максим Бехар още не ми е приятел във Facebook
5. Млади автори в Мениджър
Дойде един много интересен човек от списание Мениджър. (сега сме приятели във Facebook) в УНСС и ни предложи да му изпратим пробни статии. Ако им харес а някой – ще го поканят на стаж или нещо такова. Бях се вдъхновил и написах (поне според тогавашните ми критерии) готин материал за Арт мениджмънт, Кристо и Софийска Градска Художествена Галерия… на никого не се обадиха. После се появи инфо, че е имало някакви рокади в управлението там и … размина ми се
6. На интервюто в Eon не отидох
Май ми се разсърдиха, защото не бях много коректен? Еон се бяха появили във Варна и си търсеха хора в Маркетинг отдела. Аз бях на вълна връщане във Варна и им писах. Проявиха интерес. Върнах се във Варна за интервюто, то се отложи с 1 ден, аз трябваше да пътувам за София и … не се видяхме. Бяха станали спонсор на младежките баскет формации на Черно море с което почти ме бяха спечелили без бой.
Все още не съм ходил на интервю за работа във Варна.
7. Едно истинско разочарование
В обявата пишеше, че търсят хора, които разбират и се интересуват от спорт. Викам си – ей сега отивам. Отидох – оказа се бетинг компания. Казах им, че не залагам и не съм фен на Еврофутбол и … не ме харесаха. Не очаквах такава развръзка де.
8. Топспорт.бг
След месец стаж се стигна до интервю с баш шефа. Това май ми беше първото истинско интервю – бях на 18. Не знам дали мина зле или добре. Беше много объркано и странно, като цяло тезата на човека беше, че трябва да поработя още малко без пари, че хартиеният вестник с опитни журналисти е затворен и има доста свободни колеги, би искал да ми гласува доверие за онлайн изданието … но няма пари в момента и … така. Всъщност работата ми била толкова иновативна, че трябвало аз да плащам, за дето ме обучават. Факт е, че научих много…ама чак да си плащам
За другите не ми се говори. Или поне не се сещам за такива, дето има какво да се помни и каже за тях. За успешните няма да кажа нищо, разбира се.
За Head hunters – друг път.
Малко суха статистика:
От 8 случая с HR специалист комуникирах 3 пъти
Някаква форма за проверка на качествата имаше 3 пъти
„Самопредложих се“ 4 пъти, 4 пъти отговорих на обява
Реални оферти, които отказах – 3
Компании, които бяха готови да ме обучават – 3
*Историте се случват основно в периода 2005 – 2006 г.
Текстът е на Денислав Георгиев и е публикуван в неговия сайт – тук.
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!