 |
| Picture source: www.pharmaqbd.com |
Когнитивните отклонения представляват нарушение, в начина по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения, като систематизирането им е базирано на емпирични данни. В рубриката „Речник“ ще разгледаме накратко някои от най-разпространените отклонения, тъй като те често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, в частност на служителите във всяка фирма.
Ефект на фалшивия консенсус
Така нареченият „ефект на фалшивия консенсус” описва тенденцията да надценяваме степента, до която другите хора са съгласни с нас. Множество хора с готовност биха заявили, че собствените им мнения, вярвания и възгледи са широко разпространени сред цялото общество, въпреки че на практика това се оказва невярно.
Ефектът на фалшивия консенсус се наблюдава често при групи от хора, които споделят еднакви възгледи. В тези общности обикновено се счита, че вътрешногруповите възгледи са широко застъпени в рамките на цялото общество. Това до голяма степен се дължи на обстоятелството, че членовете на групата имат консенсус помежду си и рядко влизат в противоречие с мнения, които са диаметрално противоположни на техните.
Един от учебникарските примери за ефекта на фалшивия консенсус е изказването на американската филмова критичка Полин Каел, която заявила, че не вярва Никсън да е спечелил изборите, тъй като самата тя не познавала никого, който да е гласувал за него. (В по-близък план, подобни усещания често предизвикват резултатите от изборите в България.)
Психолозите смятат, че не съществува единно обяснение, лежащо в основата на този феномен.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…
Ефект на фалшивия консенсус? Имаме много характерен израз за това:
"Да, да, ще стане…" :)))
Еее, Вили, не очаквах такъв коментар, точно от теб… Забавен е, но няма хептен нищо общо с темата и идеята. 🙂
Е, аз просто се пошегувах. Ако трябва да е по темата, най-тъжният пример са терористите (в частност)или фанатиците(по-общо казано). Отделно може да се коментират един гей-парад например или митинг на защитниците на бездомните животни (прочете ли "Джери"? Ако искаш, мога да кача снимката му, направих я докато беше жив)и т.н.
Мисълта ми е, че статията засяга прекалено дълбок проблем по-скоро от областта на обществената психология и доста излиза извън профила на сайта.
А с първия си пост иронизирах измамата, наречена общофирмена цел. Висшият мениджмънт се самоубеждава, че бай Иван е готов да умре до струга, а бай Иван си казва цитираното от мен. Тоест, съществува официална (и доста лицемерна) корпоративна култура и обикновената реалност на битието ни. Често това са два независими кръга, изолирани един от друг и непокриващи се.
Сега по- "научно" ли го казах?:)))
Тимур и т.н.