 |
| Picture source: www.sxc.hu |
Пета истина
Ето и един малък психологически трик с голямо значение – докато си търсите работа, в никакъв случай не се причислявайте към безработните. Това е едновременно неправилен и невярен подход. Вие не сте безработен, вие работите за себе си. И работите много важна работа – търсите си най-доброто препитание. Търсите кой да купи вашите компетенции и вашето време.
Шеста истина
Както вече казахме в началото, търсенето отнема средно 3 месеца (ако сте утвърден професионалист). Затова, предварително си калкулирайте за този период от време финансови, времеви и психически ресурси. Не се залъгвайте, че за една седмица ще си намерите подходяща нова работа. В противен случай, когато изтече тази седмица, ще започнете да губите устрема, настроението и мотивацията. Това пък ще редуцира ефективността ви. Ако все пак си намерите желаната работа за по-кратко време, считайте това обстоятелство просто за още един повод за радост.
Седма истина
Не се предавайте, докато не постигнете целта си. Търсенето на работа е упражнение по търпение. Забравете негативните мисли за възможните последствия от вашето продължително безделие. Насочете всичките си действия и психическа енергия към осъществяването на онези действия, които ви движат напред. Няма смисъл да мрънкате. Ако инвестирате всяка минута в търсенето, няма да имате време за черни мисли.
Осма истина
Не се ограничавайте твърде тясно в търсенето. Не считайте, че само абсолютно същата като последната ви работа е подходяща за вас. Разширете възприятията си, отдалечете хоризонтите. Познанията и опитът ви могат да бъдат полезни и на по-различна позиция. Разглеждайте по-широк кръг от обяви, когато търсите работа – никога не знаете под коя шипка се крие заекът.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…
И един (възможно е) нестандартен съвет от мен:
Докато търсите работа, КАТЕГОРИЧНО ИЗБЯГВАЙТЕ общуването с хора във вашето положение. Защо?
1. Вместо да научите нещо полезно, появява се изкушението тези срещи да се превърнат във взаимно оплакване. Някои говорят за взаимно окуражаване, но това никога не става. От подобни срещи излизате по-озлобен и отчаян, а това не е конструктивно.
2. Хората, подобни на вас, са ви конкуренти на пазара на труда. Споменаването къде сте кандидатствали пред тях често означава след няколко дни да се срещнете на конкурса и вероятно – да загубите.
3. Много хора са склонни да виждат само външни причини за положението, в което се намират. Те ще излязат от кожата си, за да ви убедят, че "у нас нищо не се получава и просто няма смисъл". Тоест, те силно ще ви демотивират.
4. Със самото си присъствие те ви напомнят за проблема ви. Това е депресиращо.
5. Изобщо не е изключение след подобно общуване да чуете доста неприятни неща за себе си. Трайно безработните обикновено са силно озлобени хора, които мразят целия свят.
6.Ако вие пръв си намерите работа – край на приятелството ви. Един неудачник никога няма да ви го прости.
Ето защо аз съветвам да не променяте начина си на живот и дори дневния режим, независимо че не сте трудово ангажирани – и да общувате с работещи. Освен всичко друго, те могат първи да чуят за открило се място в тяхната фирма и т.н.
И най-важното – никога не допускайте да ви съжаляват или дори да ви съчувстват (понеже тогава ще признаете пред себе си за нещо като професионален недъг). Отнесете се към загубата на работа като към временно неразположение, което скоро ще мине.
(Всичко написано дотук не се отнася за хора на средна възраст, които до момента са работили само за държавата. Там нещата наистина са много сериозни и е трудно да се даде общовалиден съвет. Но за останалите безработицата е проблем , а не трагедия.)
Изцяло подкрепям Тимур.
Пазете си нервите и настроението. Те са изключително важни в такъв момент.
Всичко това напомня търговията или ухажването. Ако се замислите – аналогията е изключително сполучлива! 🙂