 |
| Picture source: www.sxc.hu |
Чуждестранните сътрудници в българските компании са относително рядко явление, но с времето броят им се увеличава постепенно. Така наречениете „експати”, почти без изключение, са топ специалисти на мениджърски позиции, поканени у нас, за да повдигнат нивото на дадена фирма и да завъртят по-мощно колелата на бизнеса й. И това не е лошо – живеем в глобален свят, където наемането на хора в чужди държави отдавна не е екзотика. Но има неща, за които следва да помислим, преди да вземем решението да поканим чуждестранен специалист в нашата компания. Повечето мениджъри пренебрегват проблемните страни на това решение, без да си дават сметка, в какво се забъркват. Ето и някои (наистина, само някои) от възможните сложности в тази насока.
Трудности със законодателството. Наемането на българин е едно нещо, наемането на чужденец, малко по-различно. Поне от законова гледна точка. Чужденците от ЕС се наемат при едно законови норми, тези от други държави, при различни. Проучете въпроса навреме!
Финанси. Чуждите специалисти обикновено струват повече от българските. И разходите не са единствено за заплатата им. Наемане на жилище, осигуряване на служебна кола, безплатно училище за децата им, безплатни билети до родината им – това са само някои от разходните пера, които следва да предвидите.
Културна адаптация. България е загадка за повечето не-славяни. Като се замислите, тази страна често изненадва самите нас, българите, какво ли остава за един неподготвен чужденец. Културните особености на българите са голямо препятствие за жители на държави, където се цени точност, коректност, спазване на законите, стриктност в работата и т.н. Някои чужденци се адаптират по 6 месеца, други не успяват никога (и си заминават).
Език. Българите смятаме, че повечето образовани хора у нас говорят английски. Истината е, че огромното мнозинство нашенци говори единствено онази разновидност на английския, известна като „broken English” (развален английски). А да се надяваме, че експатът ще знае работен български е нелепо. Та, проблемите с комуникацията са просто неизбежни.
Стандарт и стил на живот. Нека не се заблуждаваме – България не може да предложи този стандарт на живот, който предлага Норвегия например. Не е само въпрос на пари. Въпрос на манталитет и традиции е. Един жител на по-развита европейска (или друга) държава ежедневно се сблъсква у нас с проблеми, които са непознати в родината му. Сблъсъците са болезнени и демотивиращи.
Но пък при толкова красиви българки, хубаво време, привлекателно море и евтин алкохол повечето експати (е, поне необвързаните хетеросексуални мъже) не се оплакват много. Това е хубавото в този живот – пъстър е и за всекиго има по нещо.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…
Вашият коментар