HR Блог на JobTiger.bg

Picture source: www.sxc.hu

Кандидатстването за работа е занимание, с което всеки се е сблъсквал в определен период от живота си. Оставаме без работа, напускаме, съкращават ни – причината е без значение. Важното е, че започваме да обикаляме по интервюта, да се срещаме с изпълнителни директори и HR мениджъри, да напредваме по спиралата на одобренията за дадена длъжност. И именно тук става безпощадно ясно, че повечето български работодатели не са дораснали до световните стандарти. Но за какво говорим?
Комуникацията е процес, който включва поне две страни. В случая за който става дума, страните са точно две – търсещият работа и потенциалният работодател. Единият си подава документите и, при късмет, започва да се явява на интервюта. Другият чете автобиографии, селектира подходящите кандидати и ги привиква на разговори. И тъкмо някъде тук комуникационният процес се проваля почти безотказно. Да кажем, че петима души са преминали първия кръг на интервюта и от тях трябва да се изберат трима, които да отидат на втори кръг. Изборът е направен, тримата са поканени за следваща дата. А останалите двама? Ами, тях няма кой да ги уведоми, че отпадат. И те стоят в неведение, продължавайки да се надяват на положително развитие. Евентуално дори изпускат някои други предложения, живеейки с мисълта, че вакантното място им е почти уредено. (ОК, и това не е правилна позиция, но хората са податливи на подобни изкушения.)
Нежеланието на работодателите да се държат коректно и да уведомяват кандидатстващите, че не са били одобрени е детска болест на HR отделите в повечето нашенски компании. Прочее, не е невъзможно (пък ако ще и само с циркулярно писмо) да бъдат уведомени всички заявили интереса си към дадена свободна позиция, че не са били одобрени. Но, не – това е твърде сложно и досадно начинание, защо да се занимаваме с него. Като не им се обадим, до месец те сами ще се сетят, че не продължават напред. Процедирайки по този начин, компаниите си вкарват глупав и ненужен автогол. Отношение от подобен тип разочарова хората, оставя у тях трайни негативни впечатления и ги потиква да разгласят на широк фронт негативните си усещания към фирмата X. А кому е нужно това? Иска се съвсем малко – малко съобразителност, малко делова етика, малко инициативност, малко добро възпитание и щипка човещина. Постижимо е, нали?