 |
| Picture source: www.sxc.hu |
Доколко важна е мотивацията, като довод за назначаването на един човек? Естествено, въпросът е риторичен – тя е твърде важна, тъй като от нея зависят постиженията на сътрудниците. Затова е от особено значение да определим своевременно нивото на мотивираност у кандидатите, които интервюираме. За целта можем да използваме една проста, но ефикасна скала.
1.Най-ниското ниво – мотивация за ПАРИ. Ако попитате кандидата, защо иска дадената работа и той отговори, че е заради пари, едва ли ще се изненадате. Всички имаме нужда от пари, при това, колкото повече, толкова по-добре. Но, ако това е единственият мотив на кандидата, едва ли ще направите добър избор. Винаги някой друг е в състояние да предложи повече пари. Това на практика означава, че при първата по-добра оферта, този сътрудник ще си тръгне.
2.Малко по-високо ниво – ЛИЧНАТА ИЗГОДА. Възможно е кандидатът за свободна работна позиция да си признае, че го движи въпросът за личната изгода – иска да натрупа професионален опит, да пътува в командировки в чужбина, работният график да му допада и т.н.
3.Третото ниво е ЛИЧНАТА УБЕДЕНОСТ. Убедените хора са ориентирани към собствените си постижения. Те казват например, че искат да са търговци, защото им е приятно да работят с хора и искат да им помагат в намирането на правилния избор, смятат характера на работата за атрактивен и социално значим, вярват в нещата, които правят и им допада, че компанията играе активна роля в обществото.
4.Най-високото ниво на мотивация е ЧУВСТВОТО ЗА ДЪЛГ. Това е нивото на личната отговорност и пълната въвлеченост. Кандидатът изтъква, че се чувства отговорен за другите хора, техните успехи и благополучие, отговорен е и за успехите и провалите на фирмата-работодател. Подобни хора не се плашат от трудности, а по-скоро ги търсят. Обикновено това са висши мениджъри, или такива, които имат заложбите да станат такива впоследствие.
Първите две степени са характерни за индивиди, които повече вземат, отколкото дават. Опитните HR мениджъри лесно ще разберат, че подобни кандидати са далеч от идеала за служител. Тези хора не правят усилия да надскачат поставените цели, рядко поемат инициативата и бягат от отговорност.
Логично, вторите две степени на мотивираност са присъщи за хора, които повече дават, отколкото търсят да получат. Готови са да надскочат очакваното от тяхната длъжностна характеристика и да поемат инициативата. Внимание – подобни служители могат да са много опасни, ако са недостатъчно компетентни. В желанието си непрекъснато да надскачат рамките, са в състояние да донесат големи провали на фирмено ниво, ако не могат да се справят успешно с всяка ситуация
Вашият коментар