![]() |
Picture source: www.sxc.hu |
В една наскоро публикувана анкета се повдига въпросът, дали е необходим късмет в работата и бизнеса. Късмет с новите служители, с финансиранията, с безпрекословното приемането на фирмените ни условия по даден проект и т.н. Интересното е, че до момента 100% от отговорите са „Да, нужен е”. Което, на първо четене, не е изненадващо.
Всички обичат нещата да им се получават лесно, „свише”, „по волята на съдбата”, иначе казано, „с късмет”. Какво обаче е късметът? Ако анкетата беше по този въпрос, малцина щяха изобщо да отговорят. Свикнали сме да приемаме късмета като подарък на съдбата или като своеобразно кармично отреждане в наша полза. Пък, ние сме „добрите”, „правите”, „заслужилите”, нали? Тоест, когато работите се подредят така, че да сме доволни, имали сме „късмет”. Ако стане обратното – е, късметът не е бил на наша страна.
Темата „що е късмет” има огромен и нереализиран философски заряд. Уверено твърдим, че върху този въпрос може да се състави многотомна антология на текстове, изследващи идеята за късмета в различни страни, епохи и култури. От древни разбирания за късмета, като за „божествено провидение”, налагащо доброто в наша полза, до съвременни научни хипотези, засягащи теми като теория на хаоса, ентропията, математически модели и какво ли още не. Такъв труд, доколкото ни е известно, не е подеман все още. И, дори да бъде реализиран, едва ли ще промени модела, по който дефинираме термина „късмет”. А моделът, поне тук и сега (а вероятно и почти навсякъде), е един – интуитивно определяне на думичката „късмет”, като правилно и добро за нас. Акцентът е върху „интуитивно”. Въпреки претенциите на човечеството, че в основата на човешкото поведение е разумът, най-често там се оказва интуицията.
Темата за късмета заплашва да стане твърде абстрактна и дълга. Нашата цел тук е друга – да щрихираме идеята за късмета и да поставим въпроса „Има ли такова нещо като късмет?”. Едва ли, е нашият отговор (от една страна). Нещата се получават добре, когато са направени правилните подготвителни стъпки, когато сме се постарали, когато различни вериги от причини и следствия (често извън нашия пряк контрол) са протекли по вътрешната си логика и „без дефекти”. Именно така е създадено и изказването „Ще направя каквото трябва, пък да става каквото ще”. Тоест, „късметът” е най-често на страната на подготвения, потрудилия се, заслужилия. От друга страна, ако служителката в администрацията на дадено министрество се разболее в момента, в който обработва наш проект за европейско финансиране и на нейно място седне некомпетентната й колега от съседното бюро, твърде възможно е същият този проект да отиде по дяволите и да не получим нито лев. Това може да се дефинира като „лош късмет” и нищо от факта, че по принцип сме направили нещата правилно, няма да ни помогне за крайния успех. Ето, тук идва и другият ни отговор на въпроса „Има ли такова нещо като късмет?” – да, има го.
Всъщност, от горните редове излиза, че ние сме в малко шизофренна ситуация – и признаваме късмета и го отричаме като явление. Така е, не сме единодушни. 🙂 Но пък сме уверени, че от нас зависи в най-голяма степен, дали нещо ще се получи или не. Ако чакаме на късмета, само ще докажем, че сме се капитулирали безусловно пред марша на различните житейски случайности. Което автоматично ще ни постави в графата „абсолютни аматьори”. Затова, вярвайте в късмета си, но въобще не разчитайте на него.
Последното изречение стреля право в целта!