Помогнете – как да съчетаем работата и социалните мрежи???

Социалните мрежи дойдоха, за да не си тръгнат никога повече. Това твърдение се подкрепя от множество очевидни факти. Още по-безспорно е, че видовете, на които започват да се разделят тези мрежи, стават все повече. Например, едно време можеше да се блогва. В истински блогове, обикновено лични такива. После се появиха и фирмените блогове, като този, който четете в момента. След това пък изскочи Twitter – платформа за микроблогване, в обем до 140 символа. Последва го Tumblr – нещо комбинирано между първите три варианта. И това се отнася само за един от подвидовете на онлайн социализирането. Повече от ясно е, че мащабите на тази картинка ще се увеличават лавинообразно.
Всичко гореказано поражда и един въпрос – как да наместим във времето си използването на социални мрежи? Защото, видно е, използването им става не само след работно време, а през целия ден. Туитване, ретуитване, блогване, опресняване на статуси, четене на чужди такива, получаване на социална поща, разглеждане на нови профили – всичко това отнема от времето ни. А времето е едно за всичко. Тоест, 9-те часа на работното ни място са частично (и все по-прогресиращо) заети със социални мрежи. А дали работодателят ни одобрява това? Предполагаме, вие също сте изправени пред тази дилема? Някак обаче не върви да попитате шефа си, какво мисли за вашето „фейсбукване”, нали? Но пък и да не отваряте социална мрежа преди 6 вечерта е също трудно постижимо. Е, как да се действа?
Умишлено оставяме този текст напълно отворен и недовършен. Тук ще потърсим някои базисни правила за съчетаване на работата и сърфирането в социални сайтове. Очакваме да споделите вашия опит по темата и да ни предложите личния си ключ към успешното съвместяване на тези привидно толкова различни занимания – работата и социалните мрежи. Особено интересно би ни било да чуем мнението на професионални HR експерти и  техния опит. Моля, чувствайте се всички поканени. Нека заедно намерим формулата на удовлетворението – и това на работодателя, и това на служителя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *