Някъде в южните части на Тихия океан. Мараня. Самотен остров примамва преминаващите кораби със снежнобели плажове, палми и сини лагуни. Кораловият риф се мержелее на два метра под повърхността и зове към водолазни набези. Самотна 20-метрова яхта е акостирала до брега, 8 човека пият мохито на пясъка и съзерцават белите облачета. Внезапно, смразяващ кръвта вик се понася от близката група палми. Туземно племе изскача на плажа, размахвайки подобни на мачете ножове и се насочва към наслаждаващите се богаташи. „Хедхънтъри – мисли си най-съобразителният американец – съжалявайки, че си е оставил Браунинг-а вкъщи!”
„Ловците на глави” (хедхънтъри) могат да приемат различни образи. Традиционният е вече описан по-горе. Канибалската му същност го прави силно нелюбим на всички „цивилизовани” народи. Защото, нали, никой нормален индивид не иска да свърши като порционна разкладка върху чинията на свой събрат по произход. От друга страна, хедхънтърите, които са приели формата на HR специалисти, ловуващи ценни кадри за конкурентни компании са значително по-добре приети. Тяхната мисия е да ви предложат по-добра работа, за повече пари, в по-интересна фирма.
За хедхънтърите ще отделим повече време в други постинги по темата. Сега просто искахме да ви припомним, че една стока или услуга следва да се маркетират максимално забележимо и атрактивно. Примерът, който сме подбрали, доказва, че вицът и шегата имат своето място в маркетирането на крайно сериозни неща. А едни от най-добрите реклами се раждат тогава, когато дадена фирма успее да се пошегува със самата себе си.
Вашият коментар