Истории за юни 2011

[Stories] Радостта от работата

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Виолина Петрова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Интригата

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Аз съм щастлива жена – имам страхотен съпруг, добри деца. Спортувам, грижа се за себе си, изглеждам добре,смея се.
Работя в строителна фирма фирма вече 6 години като технически секретар на управителя. Първите години всичко беше от добре по-добре – уважение, заплата, никакъв тормоз.
Един ден усетих нещо необичайно.  Моят шеф изведнъж започна да ме тормози по всевъзможни начини. Измисля всякакви безсмислени задачи, за да уплътни работното ми време до последната минута. Винаги е много зает, дава ми работа колкото се може повече  и само след 5 мин започва да пита дали е свършено всичко и защо не е.Това се повтаря цял ден.  Друго – влиза при другите колеги и казва, че съм била каква ли не, която от диети и спорт ще припадне. Когато ми говори тонът му е много груб, все едно, че ругае. Ако направя дори и само една грешка става катастрофа “не виждате ли, не четете ли, как може..”
Може би ще кажете – не му обръщай внимание, но аз усещах, че съм много изнервена и понякога пренасях това настроение в къщи. Не исках да разваля прекрасното семейство което с толкова труд създадох, а не мога да си сменя работата, просто не исках- работата много ми харесваше.
Може би ще е важно да знаете, че между мен и шефа ми отношенията са били винаги строго служебни и никога не се говори на лични теми така, че аз не можех да отида и простичко да го попитам какво всъщност му става.
Аз съм щастлива уравновесена и спокойна жена.  Не исках да се променям заради един човек.
Незнаех какво става. „Ох, какво да правя…..- рекох. Когато нещо не ми върви, пробвала съм със съвети от приятели, но най-добрия съвет е идвал отгоре. Смешно звучи идеята за Господ, но  знаете ли едно много просто нещо. Господ ни обича и допуска проблеми в живота ни, за да растем , като ги решаваме“.
Не исках да напускам, защото много ми харесваше работата….Не знаех как да постъпя….Тогава се замислих………..
Ние хората сме равни, и ако нечие шефско Его е решило, че е над всички, то то си носи последствията…. Решаващо е , аз да го погледна от гледна точка на равенството , да преодолея  страха, като от шеф, и да му заявя, че е крайно време, за разговор, ако ще и да е пред колегите. Защото смятам, че работата, която върша, заслужава уважение и внимание.
Една такава атмосфера на работното място би била неприятна за всеки един.
„Трябва да бъде проведен откровен разговор с шефа ми, за да изясни недоволството му – си казах аз. Причините могат да бъдат много и различни. Може да бъде някаква завист от негова страна към мен /заради годините ми/. Може проблемите му да са чисто лични и да ги изкарва върху мен. Може нещата в самата фирма нещо да са зациклили и да не помръдват и какво ли не още .Може пък да се наложи и аз самата да променя нещо, което до момента не съм забелязвала, че може да нагнетява отношенията между нас….
Реших да поговоря, да чуя какво ще ми каже и след това да анализирам ситуацията.
„Така или иначе няма какво да губя, затова пък ще запазя спокойствието си.“
И така… аз направих това, което ми дойде отвътре. Дали с по-рязък или обратно, с по-мек тон…….. Не мисля, че подобно унизително отношение трябва да търпя от когото и да било – шеф, съпруг, приятел и т.н. Човек, който има достойнство, а аз определено имам такова, в никакъв случай не трябва да допускам подобно мачкане и тъпкане на личността ми!
Точно, защото винаги съм била в строги служебни отношения отидох при шефа си и поставих възпитано и тактично въпроса директно.  Казах му:  “Господин управител, уважавам работата, която върша, старая се максимално да бъда стриктна във всичко, но вашето лошо отношение напоследък, към мен не го разбирам. Бихте ли ми обяснили, къде е грешката ми, за да се държите с мен по този начин? Чувствам се адски обидно от вашето отношение спрямо мен и тъй като не откривам причината в себе си искам вие да ми я обясните? Ако нещата продължават в същия дух, мисля, че нямам място повече във вашата фирма. Преди всичко съм човек с достойнство и не бих търпяла подобно унижение от ваша страна дори рискувайки да загубя работата си…”
Нищо не рискувах, само спечелих.
Оказа се, че ме бяха натопили. “Доброжелатели” бяха “сложили” в устата ми думи, които не съм си и помисляла да кажа. Отрекох разбира се. Имаше и нещо като очна ставка…. Колежката ми, която създаде тази интрига …..разбра за грешката си и ми се извини….(така и неразбрах, защо тя постъпи така с мен – може би, защото съм много по-млада от нея, незнам…) Имаше и нещо друго… Шефа ми каза, че той е човека, който в най-скоро време ще има нужда от помощ и нищо чудно от моята… В крайна сметка той (не знам дали ми повярва), ми даде шанс. Впоследствие ми се извини и каза, че  съжалява за това и че е допуснал голяма грешка.
От този момент нататък държанието му към мен се обърна на 180 градуса. Ако не се беше случил този разговор едва ли щях да издържа ежеднедневния тормоз.
Всичко върви  чудесно и до този момент, шефа цени много работата ми и не ме третира като секретарка в онзи смисъл, който дават на тази професия повечето хора.
Е…това..моята история. За някой може тя да е обикновена, но важното е че за мен тя е повратен и важен момент в професионален план. Гордея се с работата си!

Петя Янева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Моята история в снимки








ncm64
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл - stories@jobtiger.bg 

[Stories] Дебюси в самолета

Калин от малък мечтаеше да стане летец. Баща му бе дългогодишен пилот, един от асовете в Българската авиация. Около него витаеше ореол, свързан с екзотични пътешествия, красиви жени, скъпи цигари и марково уиски. Когато тръгваше за полет, всички съседки тайно надничаха да го видят, стегнат в  елегантна униформа, с куфарче в ръка. След всяко завръщане носеше на Калин  чудесни играчки, каквито нямаха другите деца в квартала.
Проваляйки се с гръм и трясък на изпитите за летец в Долна Митрополия, Калин реши да се яви на конкурс за стюард. Изпитите се оказаха тежки, кандидатите стотици, но той успя да се класира, ползвайки се от специална квота за деца на служители. Обучението се оказа вълнуващо и интересно, а в новосформираната група от бъдещи бордни домакини всички до един бяха големи симпатяги. Курсовете завършиха неусетно, настъпи суетене при получаване на летателните документи и взимането на проба за нови униформи. Предстоеше първи тренировъчен полет с инструктор и проверяващ от летателна Дирекция. На Калин по жребий му се бе паднал полет до Лондон. От вълнение не можа да заспи. Цяла нощ си преговаря наум точките по трасето, които трябваше да съобщи на  пътниците, мислено си представяше как героично помага на стресирана блондинка и впечатлява проверяващия инструктор с виртуозен сървиз в бизнес класата.
Сутринта, изпънат като струна, гладко обръснат със светещи от лъскане обувки се представи на екипажа. Отношението им към него бе резервирано и хладно. ”Поредния връзкар” си мислеха повечето от тях. Калин усети, че му се гади. Вътрешното напрежение го изгаряше. Качвайки  се на борда, постепенно се отпусна и започна да изпълнява указанията на старшата стюардеса.
Самолетът излетя на време. Веднага след като набра височина и указателните табели изгаснаха, той с ужас забеляза, как от първокласния салон един пътник се надига и с напрегнато лице се отправя директно към него. Бъдещият стюард се смрази за секунда:
 „ – Ами сега, ако имаше някакъв пожар или припаднал пътник на борда, какво щеше да прави?”
 Пътникът бе едър африканец, облечен елегантно със скъп костюм, и златен Ролекс на ръката. Той се доближи и прошепна въпросително:
- Дебюси?
„О, боже какъв Дебюси?”  помисли си разтревожен Калин. На борда имаше една единствена служебна касетка с инструментална музика, която се пускаше по уредбата само по време на рулиране.
- No, I am very sorry, sir. There is not Дебюси on board!/ Съжалявам господине, няма Дебюси на борда/.
- No Дебюси on board???? – очите на пътника се разшириха и той възмутен започна да ръкомаха. Калин усети как върху челото му избиват ситни ледени капчици. Изобщо не знаеше какво да обясни на този взискателен ексцентричен господин. В този момент на помощ се появи старшата стюардеса и с елегантен жест посочи на втрещения бизнесмен пилотската кабина, до която се намираше тоалетното помещение.
- Калине , запомни моето момче, дабъл ю/W/ си/C/ – WC е клозет. – Ето, че твоето обучение по време на полет вече започна – усмихна се тя.

Диана Вълчева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Победители и награди в конкурса на JobTiger за история, свързана с работата


Тази година JobTiger празнува своя десети рожден ден.

Когато хората имат рожден ден, обичат да получават подаръци. Когато „Тигъра” има рожден ден – обича да споделя своите емоциите от празника и подарява подаръци.

Тук са поместени резултатите от нашата юбилейна игра за интересни истории свързани с работата.

Кой спечели до момента?
март NetBook Acer ASPIRE ONE AOD260-2Black 10.1” от Bomba.bg г-н Статев
април Четец за електронни книги ViewSonic VEB620-W 6″ eInk display от Bomba.bg Христо Стоянов
Петя Владимирова
май NetBook Acer ASPIRE ONE AOD260-2Black 10.1” от Bomba.bg Тимур и неговите командоси
ваучер за книги на стойност 50 лв. Стела Ангелова
юни Цифрова видеокамера Sony DCR-SX65E silver от bomba.bg Десислава Христова Димитрова
юли BlackBerry Curve 3G 9300 от bomba.bg Ивелина Кръстева
август 6″ E-book ридер iRiver Cover Story, 2Gb, Touch-screen от bomba.bg Борислава Бойчева
септември 6″ Таблет 10.1″ (25.65 cm) Prestigio MultiPad PMP7100C от bomba.bg Зорница Попова
октомври 6″ Цифрова видеокамера Sony DCR-SX65E silver от bomba.bg Таня Индова
ноември 6″ Цифров фотоапарат Canon Digital IXUS 115HS от bomba.bg Балада
декември 6″ Четец за електронни книги 6″ Amazon Kindle 3G+Wi-Fi от bomba.bg Милена Зетова
Голямата годишна награда – Apple iPad2 е притежание на Балада.

Конкурсът приключи на 23 декември 2011 г.

Благодарим на всички за изпратените истории и подадените гласове и главно за това, че бяхме заедно през юбилейната за нас 2011г.

Правила на играта.

Светлозар Петров
Управител
JobTiger