Истории за август 2011

[Stories] Уроци или размисли

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Мислех си тия дни колко различни неща съм работила, и какво съм научила от тях.

Не е лошо човек да поглежда света от различни гледни точки.

Работата в училище ме научи, че не трябва да разчитаме на учителите да научат децата ни кой знае на какво. Те са зле платени, демотивирани, и в ситуацията, в която са, голямата част от тях се грижат единствено да мине часа, деня, да си изпеят урока, и да си идат. Понякога и да продадат малко козметика от Орифлейм или Ейвън. Институцията училище се опитва да оцелее, като иска пари от родителите за какво ли не.

Малкото свестни, истински учители плуват срещу течението и се мъчат да са полезни за децата въпреки нея и въпреки личните си проблеми. Шапка свалям на тях!

Работата в областта на недвижимите имоти ме научи как широко разпространеното мошеничество в един бранш може да развали имиджа на всички колеги. Хората, като чуят Брокер и се хващат за пищова. И са прави. Но от това пак страдат почтените, компетентните професионалисти.

Научих и колко притеснени и уязвими са хората, които купуват и продават имоти, и колко подкрепа – човешка, им трябва да се справят с този стрес.

Работата в планината ме научи, че има начин да получаваш пари, за да правиш нещо, което ти доставя удоволствие :) И че най-големият кеф  е да покажеш на някой друг радостта от планината и движението. Благодаря на моите работодатели – приятели  за това, и на всички колеги от Дино!

Битките със системата  няма да коментирам тук, че ще напиша трактат, а не това ми е целта.

Сега работя в ресторант. Виждам нещата отвътре и това ме възпитава като клиент :) Моля ви, приятели, когато имате огромни претенции към обслужващите ви хора, помислете и за тях. Не се сърдете, като ви кажат, че кухнята е затворила в 22ч, и винаги оставяйте по нещо на сервитьора/ката, освен ако не са се държали откровено невъзпитано и грубо, тогава за общото благо би било по-добре да работят нещо друго.

Да, аз съм универсален боец. Не ме плаши да се занимавам с най-различна работа.

Най-ценното и важното, обаче, за мен е да работя с нормални, коректни и приятни хора.

Пожелавам го на всеки!

Маня Маняна

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

[Stories] Абонамент

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Случи се по времето, когато в София отваряха врати големите хипермаркети. В един пролетен ден, две жени – рекламни агенти посетиха ателието ни и предложиха поименни членски пропуски за целия персонал.

- „Прекрасно, дами! – отвърнах ентусиазирано. И без това, до края на деня не ми се очертаваха други задължения. Написах данните на тримата ми колеги, после и своите и се сдобих с така ценните за времето си, абонаментни карти. Докато чаках моите хора, се отбих в близкия магазин и заформих подходящо посрещане. – Как е момчета? – приветствах тържествено съратниците си, след което вдигнах тост за новите ни придобивки: – Ще пазаруваме на воля, юнаци! Дори имаме специални документи!”

Огорчение и тъга завладяха момчетата щом обявих, че им удържам по петдесет лева от заплатите: – „Толкова платих за картите – обясних спокойно и добавих: – Само за месец, всеки от нас ще изплати вложеното, а после ще се опие от ежедневните намаления…”

- Изглежда тези жени са опили теб, приятелю! – неловко отвърна един от колегите. – Вчера, подобни агенти са ходили в работата на сестра ми и са раздавали картите безплатно…

- Какво! – изобразих недоумение, но не можах за дълго да удържа смеха си.

 

Симеон Христов

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

[Stories] Пипи

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

От няколко месеца имам нов колега с който делим един кабинет. Енергичен младеж, широко скроен и с добре развито чувство за хумор…
Днес, като дойдох на работа и гледам в кабинета ухае на дамски парфюм, предметите не са на обичайните си места, на бюрото на колегата ми чорапче – дълго, мрежесто и с ръбче отзад….от онези дето са предназначени да показват, а не да скрият, а до клавиатурата ми … жартиери.

Ха, викам си. Е, тази седмица е ясно за чия сметка, ще са майтапите. След малко Митето* влиза и аз веднага:

-Мите, к’во е това чорапче? – „бащински” го питам.
Прочети повече

[Stories] Трифон Зарезан

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Посрещане на Трифон Зарезан във винарска изба…


Прочети повече

[Stories] Тиймбилдингасакис

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

jobtiger

Здравейте,
Историята, която реших да споделя с вас се случи съвсем скоро. Скромният ни екип заслужено бе награден с тиймбилдинг в Гърция. Но дори и в чужбина, типично по български ние колективно се сплотявахме по кръчмите – с еденье и пиенье, а на плажа – само с пиенье на студена мента с мляко, мента със спрайт и мента с мента. За разнообразие поне сменяхме локациите.

И така единия ден за пръв път се озовахме в ресторант, в който никой не говореше нито английски, нито руски, нито сръбски, нито немски… и както вече се подразбра – нито български. Прочети повече